Български отбори играят на европейска сцена. Повод за гордост. И за разгорещени коментари.

И същевременно – поредното потвърждение, че евтините номера вървят най-много точно в такива моменти.

Защо гледаме българския футбол със завързани очи?

Ясен пример? Реваншът между Левски и Брага в Португалия. Мач, зареден с високо напрежение, очаквания и… един крещящ абсурд.

В един от най-оспорваните моменти на двубоя – очевидно нарушение в наказателното поле срещу играч на 26-кратния шампион на България и ръка на Пауло Оливейра – съдията не посочи бялата точка.

VAR нямаше. Дузпа – също. Но най-скандалното не беше това.

Скандалното беше, че зрителите така и не видяха нито едно повторение на ситуацията.

Нито от друг ъгъл. Нито на забавен каданс. Нито с приближен план. Просто – тъмна дупка в излъчването.

Ако си изпуснал момента в реално време – изпуснал си всичко.

Няма как да разбереш какво се е случило. Няма как да изразиш мнение. Остава ти само съмнението – и горчивият привкус!

Това е абсурд по стандарт "български клуб в Европа".

И не е изолиран случай – феновете на други родни клубове също имат подобни примери.

Сега си представете подобен момент в мач от Висшата лига или от Шампионска лига.

Не можете, нали? Особено ако следите сериозно големия футбол.

Там всяка спорна ситуация се разпада на кадри – от три, четири, понякога пет различни ъгъла.

А когато играе български отбор? Дори и в най-престижните турнири? Тогава правилата някак не важат.

А какво казват правилата всъщност?

(!) Според официалните регламенти на УЕФА телевизионните оператори са задължени да предоставят пълен видео поток (host broadcast), който включва: множество камери, повторения и ключови моменти, кадри с висока резолюция.

И това не е бонус – това е част от договора. /показва UEFA Club Competitions Media Rights Guidelines, 2024/25/.

Допълнително, според UEFA "Club Media Rights Guidelines" (Шампионската лига 2025/26):

  • Клубовете имат право да получат raw feed – основния международен видео поток, както за домакинства, така и за гостувания.
  • Те могат да използват и редактират кадрите при спазване на техническите и търговски изисквания, както и при заплатен достъп до потока.

С други думи: повторенията не са екстра, а изискване по стандарт.

Всеки гол, дузпа или спорен момент трябва да бъде показан с поне 3-4 повторения, включително в забавен каданс, с възможност за анализ от VAR екип.

Липсата на пълноценно излъчване е форма на информационно затъмнение за зрителите – и срам за всяка спортна медия.

VAR също не е оправдание

Дори когато системата не се използва, видео покритието трябва да гарантира прозрачност. Не тишина.

Според протокола на FIFA/IFAB, VAR работи с множество камери, slow motion и собствен контрол върху видео потока – включително избор на ъгъл и скорост на повторението. /theifab.com/.

Телевизионният оператор е длъжен да осигури покритие не само за зрителите, но и за съдийския екип.

А какво се случва у нас?

Най-често – нищо. Нищо подобно.

Не е въпрос на липса на технология. А на липса на желание и отговорност.

Докато някой решава, че не си струва да видим ясно дали това е била дузпа или не, дали българският отбор е бил ощетен – някой решава вместо нас. Вместо истината.

А междувременно Левски отпадна.

Утре това може да е ЦСКА. Или Арда. Или Лудогорец.

И един от най-важните моменти в реванша на „сините“ така и не получи своето повторение.

Остана само ехото. И илюзията, че „този път ни прецакаха“, но следващият ще е различен.

А всъщност – следващият път ще бъде същият. Докато не поискаме повече.

Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ