Един от най-симпатичните български клубове е пред опасността от тотално затриване. Става въпрос за Локомотив Пловдив, дал на българския футбол колоси като Христо Бонев, Аян Садъков, Едуард Ераносян, Мартин Камбуров и още плеяда велики майстори, които пълнеха и радваха стадионите с изпълненията си. А най-великото на Локо – уникално преданата му публика, вече не е на стадиона.
Лаута приличаше на траурен парк при загубата от Септември на селекцията на незнайно как попадналия тук нахалник Бруно Акрапович. Не казвам Локо, защото отказвам да приема сбирщината от второразредни хървати, и мургавелковци, които не знаят как се рита топката за Локо. Тази сбирщина като на майтап бе напердашена от голобрадите момчета на Септември. И никой от присъствалите на този срам не реагира. Ето, тази апатия вече може да затрие Локомотив на Зума, Аян и Гочо.
На фона на тази трагична картина лъсна главният й рисувател – президентът Христо Крушарски.
Вчера му бяха виновни предшествениците, после дойде ред на дежурните виновници – журналистите, а снощи разбрахме, че сред главните виновници за този буламач, в който превърна Локомотив, са художниците и гинеколозите.
Само пар екселанс парвеню от селски тип може да се изпъчи и да говори по този просташки начин с тази просташка лексика. Тя е обида за Локомотив, който винаги се е славил като клуб на интелигенцията. А с тези думи Крушарски ще изгони и малкото останали улични кучета, които обитават Лаута. Ще останат само той, директорите му и няколко платени клакьора, с които всеки футболен бос се обгражда.
Публиката на Локомотив вече произнесе присъдата си. Тя не приема тази смешна креатура на Крушарски и на мача със Септември имаше не повече от 300 души.
Не съм локомотивец, но когато съм ходел на мачове на Лаута, са ме побивали тръпки като чуя агитката. И тайничко съм завиждал на момчетата, които се радват на тази подкрепа. Сега тях ги няма, те не припознават просташкия манталитет на парвенюто, което се гаври с тяхната идея.
Няколко думи и за поредното менте от бивша Югославия, което дойде в България, за да се прави на футболен мисионер. Толкова трагичен отбор на Локо не съм гледал никога. Някакви дългучи ритат напосоки топката напред, други с лакти и зъби се борят, губят я и отново, и отново. Нищо общо с веруюто на Локомотив, който през годините е бил един от флагманите на красивия футбол у нас. И дори, когато не е имал големи изпълнители, никога не е играл с блъскане и джаскане.
Този Бруно си позволи нахалството да каже, че през второто полувреме отборът му (това не е Локомотив) играл феноменално. И тук вече нахалството му прерасна в непозната дори за нашите ширини наглост.
Наличието на такива екземпляри в нашата Първа лига е класически пример защо футболът ни е в това състояние и защо стадионите са празни. Този самозванец трябва да благодари на чичо си Войн Войнов, че му остави 20 точки, защото сега щеше да трепери за оставане. От 17 мача 3 победи с по 1:0 и само 10 вкарани гола.
В заключение ще кажа, че най-страшното в Локомотив сега е видимото и отвън безразличие на черно-бялата общност. До там я докараха простащините на Крушарски и производните му ментета като последния треньор. Но проблемът не е само на Локо, а на целия български футбол, защото ако изчезне и Локомотив Пловдив от футболната карта, то и футболът ни отива към закриване.
СЛАВЧО КЛИМЕНТОВ/БЛИЦ
