С няколко неща ще остане Любослав Пенев в историята на българския футбол. Естествено, с изключителните голмайсторски качества като футболист. Но и с онзи лаф, който изръси след като си вкара автогол на Евро 1996 срещу Франция. „Който ме уважава, ме уважава – който не, да духа супата.“ Любо като един от четвъртите в света се провали в доста начинания. Както и повечето от неговите колеги.
Но да се върнем на Любо. И зрелищния автогол, който си заби във вратата на французите през лятото на 96-та. Сега племенникът на Димитър Пенев си заби почти същия автогол. Да се чуди човек на действията на Любослав, а и на част от великите му съотборници. Понякога наистина вършат нелогични неща. Дали от глупост и незнание, дали от наивност или притиснати от нещо и някого... Повече от една година бившият нападател бе без работа. Тъкмо му се отвори парашутът и Валенсия го взе за треньор на втория отбор и Любо се изходи на метеното. Тръгна да става президент на БФС. От официалното изявление на Валенсия обаче се разбира, че нещата съвсем не са били уточнени. Испанският клуб съобщава, че е изненадан и разочарован от действията на българина, който изоставя отбора по средата на сезона.
Естествено, Любослав е в правото си да върши каквото иска и каквото сметне за добре. Но явно има нещо недоизказано, щом от Валенсия скачат като ужилени. Дали не ги е уведомил, дали не е направил нещо друго – можем само да гадаем, но уволнението поставя край на всичко. Уволнението е нещо като автогола на Любо срещу Франция. Заби си го с лекота. Както само той може. Не е за вярване как Пенев изпуска златен шанс във Валенсия, който клуб му подаде ръка в труден момент за треньорската му кариера. Не е за вярване как не си е направил сметката (или ако я е направил, още по-лошо, че ситуацията приключи с такъв финал), че влезеш ли един път в структурите на голям клуб, какъвто е Валенсия, можеш да постигнеш много.
Знаем от практиката, че треньорите на вторите отбори често получават шанс да водят и представителния тим. Любослав можеше да се възползва, но от нищото си вкара автогол. Затвори си вратата във Валенсия завинаги. Или ако не е завинаги, то за дълги периоди от тук насетне. Нали не вярвате, че след една или две години испанците отново ще се сетят за него да го привлекат на какъвто й да било пост. След това, което той направи сега. Лошото е, че отзвукът в Испания е сериозен и други клубове също стават свидетели на раздялата между Валенсия и Пенев. Никой не иска таралеж в гащите си, а веднага преминава на следващия треньор, пропускайки името на българина. Ето какво води от едно неразчетено действие. За миг и топката е в собствената ти врата.
Друго е, ако Любослав има гаранция, че ще постигне успех в битката за БФС. Но поне на този етап положението е гаранция – Франция. Кой ще му гарантира, че напускайки Валенсия и жертвайки поста си в клуба, ще спечели президентското място в България? Отговорът е никой. Накрая пак ще се окаже от два стола на земята и репликата „Който ме уважава, ме уважава, който не ме уважава - да духа супата“, пак ще бъде актуална. Само че този път по-скоро Пенев ще духа супата...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
