В някои мачове Христо Янев си позволи малко повече да експериментира в защита и ако късметът не беше покрил ЦСКА, това можеше да има неприятни последици.

Наставникът предпочиташе повече ротации в центъра на отбраната при схема с четирима отзад, където ту титуляр бе Теодор Иванов, ту Делова или Лапеня. Честите промени говорят по-скоро за несигурност в треньорския избор… Разбира се, всичко това не е болка за умиране и не е пагубно за „армейския“ отбор, но би било добре през пролетта рокадите в отбрана да понамалеят, особено когато играта върви.

През есента Янев залагаше в немалко случаи на схема с трима централни бранители – 3-5-2. Именно тогава въпросното трио Иванов-Делова-Лапеня играеше на много високо ниво.

Това, че Христо Янев променя схемата, категорично не е проблем. Съвсем нормално наставникът я избира според съперника и според стила на игра, на който залага в конкретните мачове.

И за да не звучим прекалено критично, нека споменем и положителните неща при Янев след завръщането му в ЦСКА. А те категорично са повече.

Ицо по завиден начин спечели вечното дерби, след като тимът му не беше фаворит. Хитро и тактически надигра Веласкес, а преди това се показа като чудесен психолог – заведе отбора на строежа на новия стадион и изрече само 4-5 думи, които се оказаха предостатъчни за мотивация. Защото битки като тези с Левски се печелят именно по този начин – с тактика и с психология.

Друг пример за треньорския подем на Янев е срещата с Лудогорец. Макар и останал с човек по-малко, ЦСКА не се затвори прекалено много и даже в края пропусна победата, която щеше напълно да му приляга.

Като стана въпрос за затваряне, Янев успява да го прави в края на мачовете. Компонент, който не се удаваше на предходните треньори.

При Христо ЦСКА не играе „тики-така“, залага се на по-директен футбол. Преходът на топката е много по-бърз и по-динамичен.

Нека не забравяме, че когато Янев беше назначен за старши треньор на 24 септември, ЦСКА се гънеше назад класирането – 12-о място.  Сега зимува пети – на две точки от тип 4.

Христо върна онази позабравена „армейска“ енергия, вкара ред в състава на терена и извън него и резултатите стоплиха сърцата на феновете. Под негово ръководство ЦСКА изигра 12 мача в първенството, записа 9 победи, 2 равенства и 1 загуба. За Купата  - два двубоя и двата спечелени. Победи Левски, не загуби от Лудогорец. Отборът регистрира 8 поредни победи, което беше отявлен знак, че промяната е налице, че Янев започна да събужда изпадналия в дълбока летаргия „армейски“ звяр. Нека не забравяме и друго – Ицо пое тима в движение и не е участвал в лятната селекция. И за да продължи възходът, през зимната пауза ЦСКА трябва да привлече набелязаните от Янев футболисти без грам изключение. Тимът има нужда от крила, с които още повече да лети, както и от типичен плеймейкър, особено след провала на Давид Сегер.

Наред ли е всичко с входящите трансфери, „армейците“ спокойно ще могат да атакуват влизане в четворката, както и Купата, разбира се.  Същата тази Купа, която Ицо прегърна като треньор преди 10 години…
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ