1995 година, септември. България гостува на Албания в европейска квалификация. „Лъвовете” са с всичките си звезди, начело със Стоичков, но се препъват пред местните „орли” – 1:1.
Местен журналист прогнозира: „До двайсетина години ще ви задминем!”. Представителите на българските медии се усмихват иронично на думите му...
2007 година, март. България и Албания правят 0:0 в София отново в европейска квалификация. Стоичков е отново в отбора, но вече не като футболист, а като селекционер. Думите на журналиста са на път да се сбъднат.
2016 година, юни. България се завръща от турнира в Япония съдрана от бой - 2:7 от домакините и 0:4 от Дания. По същото време Албания тръгва за Франция за своя дебют на европейско първенство. Записва две загуби и една победа. Прогнозата на албанския журналист, дадена преди повече от 20 години, се е сбъднала...
„Орлите” защитиха нарицателното си име на Евро 2016. Играха като орли и съвсем малко не им достигна, за да запишат повече точки в актива си. Спомнете си първия им мач срещу Швейцария – 0:1. Само късметът ги лиши от равенството. По абсолютно същия сценарий се разви и срещата им срещу Франция. До последната минута резултатът беше 0:0. Буквално в самия край албанците не издържаха и в добавеното време допуснаха две попадения. Не бяха надиграни, не бяха натикани в наказателното си поле. Напротив – играха силно, на моменти даже много силно.
Срещу Румъния логичното се случи. Нямаше как след футбола, който демонстрира, Албания да не запише първата си победа на еврофинали. И го стори – 1:0. Напълно заслужено!
Защо днес Албания е толкова напред? И защо ни изпревари? Първо, случиха на треньор, който е италианец с повече от добра визитка. Джани де Биази е бил наставник на Козенца, Модена, Бреша, Торино, испанския Леванте. Преди да застане начело на албанските „орли”, е начело на Удинезе. Забележете само – Де Биази не е светило в треньорския занаят, но с огромен опит и с доста прилична кариера в Серия А и Б, както и в Испания.
Второ, от разширения състав на албанските национали само двама играят в местното първенство и това са двамата резервни вратари. Всички останали са в чужбина. Вярно, повече от тях не са в класни западноевропейски отбори и не са големи звезди, но са твърди титуляри в клубовете си. Нека го повторим – твърди титуляри. Има и такива, които играят в силни първенства като италианското и германското. Така например вратарят Бериша е в състава на Лацио, а защитникът Елсеид Хюсай е неизменна част от стартовата единайсеторка на Наполи. Макар и само на 22 години, бранителят записа 37 от 28 мача в състава на неаполитанците.
Капитанът Лорин Цана пък е един от асовете на френския Нант и също има добра кариера зад гърба си, а Таулант Джака е име в Базел и в швейцарското първенство. В същия шампионат с екипа на лихтенщайнския Вадуц играе и Армандо Садику, който влезе в историята като първият албанец, вкарал гол на европейско първенство.
Трето, албанците имат колектив, в който няма делене на групички и скандали.
Ха сега вижте къде играят нашите национали и се сетете дали при тях има колектив. Има, ама друг път. Нищо няма.
Ето това е разликата между „албанските орли” и нашите, които днес не са никакви „лъвове”, а плашливи „зайчета”...
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ СПОРТ
