Пълен т*шак може да се преведе от булевардния език и като пълен смях. Ама то да беше само смях...
Александър Исак е строен момък и трудно би се събрал в багажника на раздрънкан „Мерцедес“. Ама ще го свият на кравай някак…
Шведът вече е щастлив. Срещу рекордните 125 милиона паунда стана футболист на Ливърпул. Трансферната сапунка най-после свърши след безкрайни драматични епизоди, в които имаше и истински сълзи, и лицемерни усмивки.
Исак се държа като простак с бившите си началници от Нюкасъл. Спечели омразата на всички „свраки“, готови да му избодат очите. Ядоса даже и спокойния иначе Алън Шиърър – легенда не само на „черно-белите“, но и на английския национален отбор. Алън му заби един словесен шут по начина, по който пореше мрежите на съперниците в златните си времена на топ нападател.
Покрай цялата тая трагикомедия се замислих какво ли щеше да се случи, ако такъв юнак като Исак се озове в България. Ама не в сегашното, а в онова бурно време на 90-те години.
Я си представете, че ги правеше тия циркове във Велбъжд Кюстендил – тропа с крачета, цупи се, не иска да тренира и играе, а бленува трансфер.
Глезотиите му щяха да секнат като кръста на стар хамалин, когато я Шамшала (б.р. – Валери Ненов), я Емката Наков го натоварят в някоя „луксозна“ кола. Сашката си е дългуч, но все ще го натъпчат някак си, за да го пратят на разходка из Осоговската планина. Нищо, че вместо гори и баири, ще тъне в мрака на багажника. И вместо с чист въздух, ще си напълни дробовете с аромата на бензин. А когато главата му се раздрънка на макс от постоянното клатушкане по прашните и криви пътеки, ще излезе с прочистено съзнание. Ще се извини за грешката и ще забрави за бойкота.
Нямаше да му е зле и в Миньору, където „гардеробите“ на Краси Паргов биха първо поомачкали ушите му, а после биха го принудили да скочи като балеринка от втория етаж. Но не с парашут или с гащи с перка, а ей така… За здраве. И за изтрезняване.
Там е работата, че Исак имаше коз, който му позволи да се държи нагло и да върти на малкия си пръст хората, плащали до вчера заплатата му. Козът се нарича пари. Мноого пари. Рекордните за цялата история на Англия 125 милиона паунда. В Нюкасъл знаеха, че трябва унизително да търпят дебелите прищевки на глезения момък с тънките глезени. Да си заровят главите в тревата на „Сейнт Джеймсис Парк“, защото скоро милионите ще кацнат и ще прогонят лошата шведска сврака по посока Ливърпул. И скорото дойде. Ливърпул отърва Нюкасъл от Исак срещу невиждана бройка банкноти.
Ето затова такива сцени като нашите са невъзможни на Запад. Не само защото манталитетът е друг в сравнение с българския от първите години на пустия му роден преход. А защото иде реч за тлъсти пачки, по-тлъсти от вратовете на българските бабаити от ония години.
А по родните географски ширити хитрата сврака от 90-те щеше да пропадне с двата крака, тъй като е проскубана и не струва и пет пари. Камо ли 125 милиона.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
