Край! Свърши се! Няма да има битка за подстригването на българския футбол. Главният кандидат за бербер №1 се отказа. Отказаха го мексиканците (или може би някой друг). Предложиха му далеч по-добра бръснарница в Маями – луксозна, чиста, пременена. Блести, направо дрънка. И той си събра ножиците, машинките и отлетя. Вместо да се движи по родното острие на бръснача, предпочете да избяга.

 

По-добър бръснар едва ли ще се намери. На един му треперят ръцете, на друг са му тъпи инструментите. И като няма друг, както казваха едно време в ЦСКА, пак ще пази Немодруг. Затова ще си я караме със стария вратар, пардон, фризьор, който това и чакаше. Прическата на българския футбол си остава същата – поне за още четири години. Не се пипа. Както не се пипа и неговата... След два месеца на фризьорския конгрес ще го преизберат.

 

Той, футболът ни, бая е брадясал. Та е пуснал и една коса, мамата си трака. Клошарът, в сравнение с него, прилича на хубавец от Холивуд. И е пуснал и един търбух – тоя на Венци Стефанов мяза на фина женска талия в сравнение с футболния.

 

Като няма кой да му посегне към хляба, старият фризьор ще си я кара спокойно, постарому. Е, ще направи някоя друга козметична промяна за пред хората. Колкото да им замаже очите. А, и за пред главния европейски бръснар от Френско, разбира се, нали са си дружки двамата.

 

А футболът ни ще продължи да брадясва, щото няма истински и достойни кандидати да го обръснат. Нали знаете поговорката – За брадата на кьосето бръснари колкото щеш, ама за клошарския ни футбол никой не ще да си мръдне пръста. Че а го е мръднал, а старият фризьор го е порязал с бръснача. Така че – като няма мераклии, си оставаме с познатия бръснар. Той нас няма да ни бръсне и за слива...