Андреа Пирло ще сложи край на кариерата си и ще се раздели с активния футбол през декември. Той ще напусне зеления терен като един от най-добрите за всички времена и един от последните от своя вид.

Италия е произвела в своята история много велики халфове. Валентино и Сандро Мацола, Джани Ривера, Джанкарло Антоньони, Марко Тардели, Дженаро Гатузо, Даниеле де Роси, Марко Верати – листата е безкрайна. Един обаче превъзхожда всички: Маестрото в центъра на терена Андреа Пирло.

38-годишният бивш италиански национал обяви в края на миналата седмица, че слага край на кариерата си. През декември, когато изтича неговият договор с Ню Йорк Сити, той ще спре с футбола: „Човек познава, че времето е дошло. Проблемите с тялото са всеки ден. На моята възраст трябва да се каже: Сега е достатъчно. Те не можеш да продължиш, докато си на 50“.

От дебюта си в Серия „А“ в родния си тим Бреша на 16-годишна възраст Пирло в продължение на две десетилетия омагьосва хората по цял свят. Футболните фенове, а преди всичко в Италия са толкова силно свързани със своя клуб или страна, че едва ли има играч, който да не е разбрал за тази огромна обич. Като едно от малкото изключения Пирло заедно с Хавиер Санети, Паоло Малдини и Джанлуиджи Буфон е успял да бъде възвеличен на много места.

„Най-бразилският европеец“

Пирло е обичан за това, защото е единствени и неповторим. Той веднага се разпознава дали със или без своите къдрици или маркова брада. Удоволствие е да се гледа този архитект как той гали топката на терена, как извежда своите съотборници или изпълнява преки свободни удари. Това е истинска красота.

За чистите любители на този спорт Пирло е точно това, което един футболист трабва да бъде. Той е бавен, той е слаб и се пести при единоборствата, въздушните дуели и спринтовете. И точно затова той е неприкосновен дали заради гениалния си поглед или пък филигранната техника.

Поради тази причина Пирло е толкова обичан в Бразилия – в страната, в която е родена красивата игра Жого Бонито. Много бразилци копнеят за годините 1970 и 1982, когато свободните духове като Ривелиньо, Тостао, Сократес и Зиго омагьосваха масите с пълната си свобода. Пирло олицетворява този необременен и богат на рискове футбол, който бразилците отново искат да виждат. „Андреа Пирло е най-бразилският европеец и истинският бразилец на Ювентус. Той е първият играч, който бих избрал в моята мечтана 11-орка“, каза веднъж бившият бразилски селекционер Карлос Дунга. Малко иронично той е треньор, който залага много на атлетиката.

Пирло, стоящият в дълбочина плеймейкър

Фактически живеем повече в една ера на атлетиката. Променени дадености като медицински обновления, тактически развития и преди всичко високо темпо са далеч от Пирло. Неговият стил пасва повече на 80-те години на миналия век, когато играта е по-бавна и изтъкана от техника, а пресата в днешната й интензивност е отдалечена с векове.

„Той е есенцията на класата: един човек, който повежда тима с всички онези оръжия, които много хора смятат за остарели, но за мен са незаменими: илюзия и прецизност“, казва бившият аржентински национал и бивша звезда на Реал (Мадрид) Хорхе Валдано и допълва: „Те всички са точната противоположност на думата, която днес е толкова модна и разрушава играта: Интензивност“.

Тази интензивност за малко да ограби гениалността на Пирло. След като класическата позиция на десетката все по-силно започва да не се използва, Пирло трябва усилено да се бори, за да да задържи своето място в Интер. Първо Карло Мацоне в Бреша, а след това и Карло Анчелоти в Милан имат далечни виждания да изтеглят Пирло като стоящ в дълбочина плеймейкър на парадна позиция в дефанзивната халфова линия. Там той перфектно изпъква, диктува темпото и захранва своите съотборници с хирургично прецизни подавания.

Пирло, мозък и сърце

Вероятно от Мишел Платини не е имало играчи, който да блести със смъртоносни точни пасове над защитата като Пирло. Най-вероятно скоро няма да има друг играч, който да е толкова спокоен с топката в крака като 116-кратния национал на Италия.

„Не чувствам никакво напрежение. Не обичам никакъв стрес. На 9 юли 2006 година в Берлин прекарах цял следобед да играя на PlayStation. Вечерта излязох и станах световен шампион“, е един от най-популярните цитати на Пирло.

Като един режисьор Пирло беше мозъкът и сърцето в една от най-добрите халфови линии в историята на Шампионската лига. Заедно с Дженаро Гатузо и Кларънс Зеедорф за пет години Пирло достигна с Милан три пъти финала, а по веднъж игра на полуфинал и четвъртфинал, печелейки на два пъти най-престижния европейски трофей с екипа на „росонерите“.

Гениалното партньорство с „чистача“ Гатузо беше и решаващият фактор за спечелената от Италия световна титла през 2006 година. В Германия Пирло бе един от най-добрите футболисти с три асистенции и няколко награди за най-добър играч на мача. Той вкара тогава първия гол за „скуадра адзура“ на турнира с феноменален удар от дистанция срещу Гана, подаде за гола на Марко Матераци и реализира в мача за титлата една от решителните дузпи.

Една изпълнена с незабравими моменти кариера

След като някои от неговите критици го отписват по време на десетгодишната му кариера в Милан, той доказва неговата класа на ново ниво. На възраст от 33 години през сезон 2011/12 той записва може би най-добрата си година. Той спомага за възраждането на Ювентус от принудителното изпадане до спечелването на нова шампионска титла.

Пирло е избран в Серия „А“ за играч на годината и защитава титлата в следващите два сезона, докато Ювентус междувременно печели шест поредни титли. Единственото разочарование за него в екипа на „старата дама“ е в последния му мач за „бианконерите“ – загуба с 1:3 от Барселона на финала в Шампионската лига през 2015 година. Сълзите на Пирло текат по терена на „Олимпийския стадион“ в Берлин след пропуснатия шанс за требъл.

И въпреки тази загуба Пирло е постигнал в кариерата си повече от достатъчно. Той е спечелил както на клубно ниво, така и с националния отбор почти всичко, има общо 19 титли, включително 6 шампионски трофея, 2 в Шампионската лига и една световна титла. Някои специалисти са категорични, че ако Италия не бе загубила на финала на Евро 2012, Пирло щял да е носител и на „Златната топка“.

Цялата негова кариера е изпълнена с незабравими моменти, които и след 50 години ще имат своята стойност. От неговата Паненка срещу Англия на Евро 2012 до невероятната асистенция за Фабио Гросо шест години преди това на полуфинала на Мондиал 2006 срещу домакина тогава Германия. От извеждането на Роберто Баджо сам срещу Едвин ван дер Сар през 2001 година до прекия му свободен удар срещу Реал (Мадрид) през 2009 година. И не на последно място неговото емоционално участие при 100-ия му мач за Италия.

„Пирло е един гений, заедно с Роберто Баджо един от най-великите в последните 25 години на италианския футбол“, казва легендарният настоящ вратар на „скуадра адзура“ и Ювентус Джанлуиджи Буфон. „Той винаги ще бъде признат като един от най-добрите въобще в историята на футбола. Той е постигнал всичко“, споделя пък бившият му съотборник Самуеле Дала Бона.

Със сигурност няма да има толкова неповторим играч. Той е не само най-добрият италиански халф на всички времена, но на неговата позиция и един от най-добрите в световен мащаб. Може би той дори е последният човек на изкуството в епохата на атлетите.

По материал на Карло ГАРГАНЕЗЕ, Goal.com
Превод от немски: Георги Красимиров Георгиев/БЛИЦ СПОРТ