Пригответе се за едно късо и няколко дълги изречения. Ако искате Лео Меси да спре да вкарва голове, трансферирайте го в ЦСКА. В края на 2014 година отбелязахме поредното рождество на Христос, наскоро мина Великден, между тези два празника имаше много именни дни през януари, много сняг през февруари, обичайния женски месец март със своите капризи и особености, после пукна пролет, Бойко Борисов се снима с магнолиите в двора си, след това сменихме зимните гуми с летни и изобщо времето следва своя ход, дори „Глобул“ стана „Теленор“, представяте ли си, даже Гергьовден отпразнувахме, какво ли не се случи от 13 декември миналата година, само ЦСКА още не е вкарал гол.

 

В клуба се смениха акционери, прехвърляха си акции, завъртаха се едни милиони, един собственик си отиде, дойдоха други двама, които прехвърлиха дяловете си на съвсем други двама, после единия от вторите двама се скри, а по един от двойките сформираха нова компания, която се обяви за собственик. Написаха се около 1948 декларации и контрадекларации.

 

Междувременно Христо Стоичков си донесе Златната топка при Сашо Манов в музея, Неустойчо пак запя старата песен, Бай Добри се върна като титулярен домакин и най-напред поиска от Неустойчо да си върне анцуга.

 

И какво ли не се случи в ЦСКА, дори Цимбика пак се появи отнякъде. Наскоро духнаха 67 свещички, но гол няма, и няма, и няма.

 

Плащаха се лицензи, стари дългове, още по-стари данъци, дори Цецо Йончев си взе премията за двата гола във вратата на Байерн Мюнхен, дори Митко Иванов си взе бонуса за най-ранния гол във вратата на Левски, агенти си тръгваха с торби пари от „Армията“ за това, че са докарали играчи, които само са тренирали малко за здраве, но нулата на таблото не се промени. Забраниха риболова, откриха нови пътища, затвориха други за ремонт, откриха европейско за юноши, дори в кралското семейство на Великобритания се роди бебе, обаче ЦСКА така и не може да вкара гол.

 

Топката минаваше наблизо, мотаеше се около голлинията, гредите бяха изпробвани на напън, някои вратарски ръкавици бяха подпалени, футболистите на ЦСКА опитваха какво ли не, спъваха се в топката, падаха, ставаха, едни се сърдеха, други плачеха за заплати, трети се кълняха във вярност, четвърти се връщаха от контузии, че чак и Отец Гелеменов се включи в идеята, зрители звъняха на паранормални телевизионни предавания за разваляне на черни магии, други ходеха да хвърлят боб и да редят карти Таро, но голът е мираж.

 

От началото на серията без гол ЦСКА е воден от четирима треньори – Стойчо Младенов, Анатоли Нанков, Галин Иванов и Любослав Пенев. Сухата серия продължава 832 минути – 9 пълни мача, както и 22 минути от двубоя ЦСКА-Черно море (3:1) на 13 декември 2014 г. В 9-те пролетни срещи са използвани общо 24 играчи.

В събота по обед се очаква в София да кацнат представители на Книгата на Гинес, за да опишат всичко това и да го отбележат по съответния ред като нерегистрирано досега постижение от този род. И понеже казват, че е лесно да се отбелязват фактите, гарнирани с критика, без да се препоръча нещо градивно за изход от головата криза, ще споделим една идея.

Най-напред би могло секунди преди мача с Лудогорец играчите на ЦСКА да се прегърнат, а публиката да извика мощно „Гооол“. Може да подейства стимулиращо да го направят и наистина. След това ще препоръчаме на вратаря на Лудогорец да се направи на разсеян 2-3 пъти при опасни положения пред неговата врата. Така Владо Стоянов ще прекъсне кефа на синята публика, която му скандира „селско вратарче“. От 2-3 разсейвания очакваме поне един път топката да мине голлинията с целия си обем.