Независимо как са си тръгнали играчите – дали са избягали, дали по взаимно съгласие, дали даже чрез трансфер, съдбата им обикновено е една и съща. С някои много, ама много малки изключения – да речем Жуниор Мораес.

 

Помните ли какви олелии до небесата вдигаше същият този Тони Силва. „Бадем, Бадем, кога пари?”, пищеше той като ощипана невяста. И като се започнаха едни трансферни саги – Бешикташ го иска, Галатасарай реве за него, в Динамо (Киев) припадат, че не могат да го лапнат, Сър Алекс и Моуриньо си скубят косите на аерогарата в опитите си да го отмъкнат. Самият Силва тръбеше, че като се махне от „Армията”, ще направи страхотна кариера някъде из западна Европа.

 

Накрая го приютиха като бездомно псе в някакъв си турски втородивизионен отбор, чието име няма как да произнесете, без да запецнете - Шанлъюрфаспор. И познайте защо Тони се е махнал от там – пак заради липса на пари....

 

Вижте каква е съдбата и на „най-голямата звезда” на ЦСКА от миналите сезони Серджиу Буш. Румънецът бе продаден в Шефилд Уензди, където и до днес продължава да мръзне и киха от прекомерния престой на резервната скамейка. Да не говорим за другите знайни и незнайни момци. Някои обикаляха като панаирджийски мечки Европата и други части на света и накрая хоп – обратно в България, макар и не в ЦСКА. Такива са и Лукас Саша, и Грегъри Нелсън.

 

А бяха години, когато излезлите от „Армията” (но не чрез бягство, а след трансфер) пробиваха в чужбина и се доказваха.

 

Днес всеки, който си тръгне, се пързулва надолу в бездната. Дали това е проклятие или е липса на късмет. Или пък става въпрос за... некадърност. Отговорете си сами на този въпрос...