Това рязко контрастира с поведението му през пролетта на 2006 г. Тогава на 30 март Левски игра с всичките си титуляри срещу Шалке 04, a на 2 април предстоеше решаващият мач за титлата с ЦСКА. Тогава, въпреки големите усилия, „сините” загубиха от немския тим с 1:3, но в мача с „армейците” не изглеждаха уморени и победиха с 1:0 след гол на оказалия се с нередовна картотека Георги Иванов – Гонзо.

 

В този мач уморени изглеждаха по-скоро „червените”, а победният ход на Левски караше Мъри да не спира да повтаря, че продължава да мечтае за нови европейски успехи. 

 

Изглежда обаче, че днес неговите приоритети са други, освен ако не приемем, че със спечелената точка срещу Галатасарай Стоилов е достигнал върха на мечтите си. Или, че солидната парична санкция за непремерените му изказвания срещу съдийството в един мач от първенството на Казахстан са го променили.

 

Всъщност, наскоро българският треньор на Астана сподели, че има желание да стане наставник на по-престижен отбор или поне да работи в клуб, в който ще получава по-сериозни финансови дивиденти от досегашните си успехи. Тези желания също са признаци на промяна. Може би това, че сега Мъри не е толкова уверен в спечелването на титлата, както през 2006 година, показва, че проблемите, които той имаше в треньорската си кариера, са го направили по-мъдър.