“We are the champions” – безсмъртната мелодия на Фреди Меркюри звучеше мощно в мюнхенското метро след триумфалния за Пари Сен Жермен финал в Шампионската лига. Запалянковците на френския шампион имаха пълното право да се насладят на победата в един от историческите финали за шампионската купа на Европа. Този мач строши всички досегашни рекорди и завинаги ще влезе в историята като уникат. До следващият…
Треньорът Луис Енрике гордо стъпи на футболния Монблан. Той създаде отбор-победител, който не се съобразява със звезди, дори когато те се казват Меси, Неймар, Луис Суарес или Мбапе. Създаде колектив, в който е валиден принципът „Един за всички, всички за един“. И играчите му се отблагодариха по най-достойния начин. Заедно с треньора имаше и още един, който не криеше огромната си радост. Това бе катарският президент на клуба Насер Ал-Хелайфи. През последните години той хвърли милиони за скъпоплатени звезди в стремежа си да спечели Шампионската лига, но освен загубения финал през 2020 г. срещу Байерн, друго не успя да постигне. Сега неговите усилия бяха възнаградени по възможно най-сладкия начин. През този сезон отборът спечели титлата на Франция, Купата и Суперкупата на страната, както и Купата с големите уши, която е мечта за мнозина. На хоризонта е Световното клубно първенство, което се явява ново предизвикателство за Пари Сен Жермен и Луис Енрике. А както знаем, френска е поговорката, че апетитът идва с яденето…
За втори път в разстояние на две години Интер загуби финала в Шампионската лига. И ако в Истанбул срещу Манчестър Сити игра достойно и се размина поне с продълженията поради нескопосаната изява на Ромелу Лукаку в добавеното време, сега няма никакви извинения. Интер не просто загуби мача. Той бе брутално сразен, сринат, поруган! И ако не бяха пропуските на парижани, нерадзурите можеха да инкасират още по-голямо поражение. Това бе може би най-срамната загуба на отбора в историята на евротурнирите след онова стряскащо 1:7 срещу Борусия Мьонхенгладбах през 1971 г. – мач, който после бе преигран поради скандала с Бонинсеня. На клубно равнище това крушение мога да го сравня с едно друго 1:7 – победата на Германия над Бразилия на полуфинала на „Мондиал-2014“ в Бело Оризонте, на която също бях очевидец.
През този сезон отборът остана с празни ръце и от трите възможни купи не спечели нито една. Един кръг преди края на първенството се размина със защитата на шампионската титла и това може би по някакъв начин е оказало влияние върху самочувствието и настроението в тима. Най-важният играч на тима Лаутаро Мартинес страдаше от контузия и това при всички случаи е причина да бъде бледа сянка на терена. Фаталният рикошет в крака на Ди Марко бе само последният щрих към очерталата се трагедия. Трагедия, която румънският съдия правилно прекрати, не давайки и секунда добавено време.
След броени дни на Интер предстои участие на световното клубно първенство в САЩ. На пресконференцията след мача Симоне Индзаги категорично отказа да коментира това събитие. Но то се явява отличен повод за изкупление на греховете след фиаското в Мюнхен. И никакви извинения няма да бъдат приети!
РУМЕН ПАЙТАШЕВ/БЛИЦ, Мюнхен
