Дали заради емоцията, дали заради огромната радост, която изпита, 45-годишният бизнесмен снощи ни показа част от тъмната си страна. В студиото след историческия мач Домусчиев се държа високомерно,  надменно. Гледаше ни отгоре, ама много отгоре и вероятно не ни виждаше. Или ни виждаше като джуджета, които щъкат из грешната земя.

 

Хърватинът Тончи Кукоч, който си отваря устата насам и натам за това или онова, този път уцели в десетката. Бекът на ЦСКА атакува Домусчиев с прословутата си лява тупалка някъде от тъчлинията: “Успокой се, човече, не си спечелил Шампионската лига!”.

 

Част от изказванията на лудогорския бос бяха странни и стряскащи. Особено изпъкна начинът, по който коментира героя Йордан Минев. Данчо нямал други голове досега. Имал един, при който топката го ударила в главата. После обяви, че разликата между тима му и първия ЦСКА в “А” група не е проблем и ще бъде стопена.  Само дето не добави: “С цената на всичко.” На няколко пъти прекъсваше Иван Иванов. Подсече го, когато момчето изказа мнение, че червеният картон за Базел е бил пресилен. Днес Домусчиев продължи с изявите си: “Ако не бяха изгонили техен играч, щяхме да ги бием с повече. Момчетата се точат на Реал (Мадрид).”

 

Че Домусчиев има право да се бие в гърдите, има. Че самочувствието му е покрито, покрито с оглед резултатите на Лудогорец. Ама всъщност, не съвсем. Идва му малко в повече.

 

Не помня, когато “Левски” влезе в Шампионската лига, Батков или някой от “синьото” ръководство да е литнал из облаците. Не помня и когато ЦСКА прегази Ливърпул и се класира на полуфинал за КЕШ,  генерал Добри Джуров и Милко Балев да са ходили по водата.

 

Скромността краси човека, г-н Домусчиев. Убеден съм, че знаете прекрасно поговорката. И ми се иска силно да вярвам, че поведението ви наистина е плод на делириума.

 

Нищо лично против вас и вашия проект. Напротив, пожелавам ви походът да продължи.

 

Нека от огъня на вашата мощ (на Лудогорец, имам предвид) да не остане един ден само пепелта. Поддържайте го, за да се превърне във вечен. За да може след години Лудогорец да бъде еквивалент на най-големите, а не на ЧФР Клуж и Петражалка, та даже и на Аустрия (Виена), например...