Ако има класация за мъжете на България през 2015 година, то по безапелационен начин първото място ще бъде превзето от волейболните ни национали. Загърбиха проблемите, захвърляйки ги някъде около мрежата, превърнаха се в колектив, в огромен юмрук, обединен единствено и само в името на Родината. Вярно, малко не им достигна да спечелят отличие на европейското първенство, но по-важното е че играха като мъже. Дадоха всичко от себе си, а това че шансът не беше на тяхна страна, е друг въпрос.

При тях нямаше и няма да има мрънкане за пари, както е в отбори от други спортове. Проблемите се затварят в шкафчетата на съблекалнята и се облича националната фланелка. Не само се облича, но и се изпотява обилно, преследвайки голямата цел.

Затова България ги обича. Затова залата винаги е пълна, защото българинът има уникалното чувство да усеща кога на сцената излизат позьори и кога бойци. Истински бойци. Без значение дали на гърдите им ще грейне медал. Важното е, че в гърдите им грее жаждата за успех. Ето защо България им се прекланя.

Бяха и джентълмени. Отстъпиха наградата си за Спортист на годината на дамите от художествената гимнастика. А големият мъж е преди всичко джентълмен.