Днес се разбра, че ЦСКА може да изпусне един от най-силните си футболисти - Лумбард Делова, при това без да може да стори абсолютно нищо, освен да вземе 1 милион евро, колкото е заложената му откупна клауза.
Аналогична е ситуацията и с друг от най-конвертируемите футболисти на „червените“ – Джеймс Ето’о. И при него, дали от бързане, недоглеждане или нещо друго, е заложена потенциална „бомба“. Точно каквато избухна през зимата с Коялипу, отлетял за Ланс срещу 2 милиона евро, макар че по всеобщо мнение головата машина се котираше доста по-скъпо.
Подобно стоят нещата вероятно и с други футболисти, привлечени в клуба на пожар през миналото лято, когато безкрайно закъснялата селекция накара тогавашните „червени“ директори панически да подписват неразумни, недогледани и дори скандални договори.
Сега ЦСКА страда. И ще продължи да страда още незнайно колко време. Защо?
Причината е елементарна – действано е аматьорски, без презастраховане и без минимално усилие да бъде защитен клубният интерес. И всичко това с натрупване, до втръсване.
10 месеца по-късно силните хора в „червената“ управа са различни. Очевидно е, че се опитват да работят по напълно нов и адектватен начин. Но са поставени в изключително тежка ситуация. Де факто те са заложници на грешките в миналото, които ги оставят с вързани ръце, без да имат реален полезен ход.
А пък феновете са недоволни, че ЦСКА може да изпусне толкова нелепо едни от най-силните си фигури. И с право се гневят...
Само че следите на гнева отново водят към добре познатия административен, документален и управленски буламач, който бе забъркан от Филипов, Орманджиев и компания. Тях вече ги няма в клубните офиси, но „сътвореното“ от тях още дълго ще се „помни“. И ще тежи на ЦСКА...
Друг пример? Надутите до тавана заплати в съблекалнята! Всекидневно излизат информации как дори резерви без особен принос като Исека и Локило получават 5-цифрени възнаграждения в евро. А това е не по-малко вредно за перспективите пред отбора. От една страна – клубът е ощетен от футболисти, които не стават за ЦСКА, амбициите и авторитета му, от друга – всяка трансферна цел на „червените“ има повод да извива ръцете на шефовете за баснословни суми. И кръгът става порочен и омагьосан...
И още, и още: говори се, че част от договорите на играчите не са подписвани според регулациите на ФИФА, както би било редно от гледна точка на ЦСКА, а според българските норми. Което потенциално им дава възможност да си тръгнат от клуба, плащайки пренебрежимо обезщетение в размер на 2-3 заплати.
Всичко това означава, че в ЦСКА – който днес уж положи новото начало с новия си треньор – всъщност още дълго ще трябва да лекува скрити и не толкова скрити рани от миналото.
А виновниците за това ще продължават да саботират мечтите на феновете със заложените си капани.
Димитър АПОСТОЛОВ
