Една от емблемите на Пловдив затъва все повече и повече в калта. В момента Локомотив (Пловдив) се намира в един от най-трудните преходи в историята си и като организация, и като отбор. И доколкото от управленско естество всичко изглежда на пръв поглед стабилно, то спортно-технически положението е катастрофално.

Може би това се дължи на факта, че подготовката на отбора започна "под охрана" и с треньор Емил Велев. Смяната на собствеността обаче доведе до промени не само на най-високо ниво, но бе назначен нов треньор, в лицето на Неделчо Матушев, и бяха направени промени по състава.

Нестабилната обстановка преди старта на сезона предполагаше много тежки дни за локомотивци. Дори изпадането им в "Б" група след сдаването на властта на феновете от Коко Динев се считаше за сигурно. Изненадващо обаче Локо (Пд) започна ударно шампионата. Записа две равенства - по 1:1 срещу "Левски" и Славия, а в третия кръг победи с 2:1 като гост новака Хасково. Един от головете отбеляза любимецът на "черно-бялата" публика Мартин Камбуров, на който внимание ще обърнем малко по-късно...

Заслужена радост за феновете, за новото ръководство и удар по критиците. Да, ама не. От 9 август насам отборът се спуска по нанадолнището и няма грам надежда за спиране. За последните седем кръга "смърфовете" допуснаха шест загуби, записаха 0:0 в Дупница срещу Марек и отбелязаха само един гол. Пикът на трагедията бе поражението от "Ботев" с 0:2, пето поредно, което дойде съвсем закономерно.

Късмет, каза треньорът Матушев след края на срещата. Така е, във футбола, а и в живота, всеки има нужда от късмет. Но клишето гласи, че той преследва добрите и можещите. Не това може да се каже за сегашния Локомотив. Никаква идея в играта, никакъв стил. До голяма степен всичко това е обвързано и с изпълнителите, но точно на тях трябва да бъдат поставени правилните задачи. Задачи, които да градят стила на отбора, задачи, които на терена да представляват разбиранията и визията на треньорския щаб за това как отборът трябва да играе. А не да се залага на невероятния брой от трима дефанзивни халфове при защита от четирима и в същото време крилата да играят бекове и да не виждат противниковата врата в 70% от мача.

Равносметката - само един гол срещу получени 17 гола. При това нападението се води от един от най-добрите футболисти на този пост в "А" група Мартин Камбуров. Но не този Камбуров стана голмайстор на "А" група през миналата кампания. Как е възможно да вкараш 18 гола за 29 мача, а за последните десет да си отбелязал едва едно попадение? Много е просто - липса на организация в играта. Вярно е, че в тима бяха привлечени много нови футболисти. Вярно е, процесът се нуждае от време, за да доведе до нужните резултати. Вярно е, че и ЦСКА събра нов отбор. Вярно е, че и на "Ботев" (Пловдив) се наложи да проявява сериозна креативност това лято. При това, забележете, "канарчетата" заложиха изцяло на млади момчета. Кой с по-голям опит, кой с по-малък.  И резултатите са налице, защото тези отбори се водят от треньори.

Нека обаче не забравяме и какви играчи са събрани в Локомотив (Пд) - Йордан Господинов, Венелин Филипов, Ангел Грънчов, Богомил Дяков, Диян Молдованов, Здравко Илиев, Дани Кики, Александър Якимов, Благой Наков, Янко Сандански, Ванчо Траянов, Бранимир Костадинов, Мартин Камбуров.

Все единици, които играят за последното място? Футболисти без души, без желание за победа? Футболисти, достойни само за "Б" или "В" група? След като тимът не върви като едно цяло, защо вината за неуспехите през последните почти два месеца трябва да се търси единствено в играчите? Не може зад техните имена да се крие един или няколко човека. Не може да се споменава, че  "Локомотив не зависи от една победа или загуба, а от феновете, които искат да покажат новата визия". Локомотив (Пд) е шампион на България. Локомотив (Пд) е вяра, любов. Локомотив (Пд) е вечният съперник на "Ботев" (Пловдив). Без Локомотив няма футболен Пловдив, няма "Ботев". В този Локомотив няма нито един футболист, който да не иска да радва фенове, който да не иска да ходи с високо вдигната глава и да не го е срам от случващото се. В този отбори има бойци, победители. Този отбор няма пълководец!

Нужно е вземането на решения. Алтернативи, по-добри от Матушев, има. Кокал, Мокал, Емил Велев си остава победител.
ПЕТЪР КОСТОВ/БЛИЦ