За половин век съзнателна връзка с ЦСКА и 35 години работа в медиите съм си направил извода, че враговете са най-точният барометър. Тоест – вдигат ли вой срещу някого, това означава, че в негово лице виждат заплаха за себе си и шанс за червените. И противно на волята си сочат верния път. Примерите не са един и два от близо 70 години насам.

Кой е на
мушката?

Именно в този контекст преди десетилетия на мода бе нечистоплътната кампания срещу световнопризнати армейски гиганти като Д. Якимов, Н. Цанев, П. Жеков, Г. Денев, които така и не успяха да получат признанието за №1 у нас за сметка на средностатистически играчи от типа на Ст. Аладжов или Б. Григоров. Защо ли? Много просто – по онова време Партията и сините журналисти не допускаха конкуренция на мита „Гунди“…

По-нататък за „обществен враг“ бе нарочен младият Христо Стоичков само защото от първия миг с червения екип се хвърли като гладиатор за каузата на ЦСКА. След това дойде ред дори на един чужденец – Миодраг Йешич, подразнил мнозина с успехите си и с твърдението, че и птичките в Парка на свободата знаят какво се случи с титлата през сезон 2005/2006. Не пропусна да каже истината и за онзи мач в Смолян, който се игра до гол. За да се стигне до клиничната истерия по адрес на Екзекутора на Ливърпул и Левски 100йчо Младенов, чиято седмица срещу сините ще им топли още един век.

Следващият за обстрел очевидно е Гриша Ганчев, който за нула време се превърна от консенсусен любимец и благодетел на футбола и спорта във враг и заплаха. Как така човекът, пред когото медийният слугинаж се кланя от две десетилетия, се преобрази само за 24 часа? Отговорът отново е елементарен – страхуват се от симбиозата между неговото управленско умение и магията ЦСКА. Именно затова са сълзите и сополите, леещи се от няколко дни в индустриални количества. Не знам докъде бившият борец може да стигне с проекта си, но е ясно, че заявката му предизвика ужас сред душманите на 31-кратните шампиони. А това вече означава много…

Първата и най-съдбоносна битка в Отечествената война за ЦСКА сега е консолидацията на общността зад клуба. Защото тази институция е единствена, уникална и неделима! Впрочем сектор Г отдавна го е казал със своите рефрени „Има истина една и това е ЦСКА!“. А в по-ново време най-верните деца от северната трибуна издигнаха крилатия девиз „Един отбор, една любов, една борба!“. Това е, друго няма.

Ако ще на Луната…

привържениците са длъжни да следват единствения, легендарен и безсмъртен Централен спортен клуб на армията. Ако ще да го регистрират на Луната (… даже и на край света…), това си е ЦСКА от Нако Чакмаков през Иван Колев, Гацо Панайотов, Симолията, Крум Янев, Митата, Жеката, Кучето, Джеки, Джони, Спас, Цецо, Стойчо, Пламен, Ицо, Емо, Любо, Бербатов, Мартин, Владо Манчев, Тошко Янчев, Велизар, Ицо Янев, Вальо Илиев… до последния армейски юноша по нивите от В група.

С десетките титли и купи, с трите европейски полуфинала, със скалповете на действащите еврошампиони Аякс, Нотингам и Ливърпул, с победите над Байерн, Ювентус, Борусия (Дортмунд), Валенсия и още десетки и десетки постижения, непосилни дори на сън за туристите до Крит, Лапландия, Беларус и Сибир…

Дайте си сметка защо душманите на ЦСКА приветстват с нескрито ликуване появата на различни регистрации по вариации около свещените четири букви. Те не са глупави и знаят, че наличието на синоди директно води до объркване, разколебаване и разединение на червената общност. Всъщност враговете търсят или по-точно търсеха точно този ефект – ЦСКА да загуби огромния обществен и морален ресурс на своята публика. Е, няма да стане!

Без съмнение на това разчитаха и определени политически кръгове, които се страхуват от мощния наказателен вот на стотици хиляди армейци. За кой ли път повтарям – 1000 червени граждани на жълтите павета и държавата ще се разклати далеч преди есенния вот.

Държава срещу
частни фирми

Родните папагали лягат и стават с Европа, но в момента у нас върви тенденция за избирателна държавна помощ във футбола, която противоречи на принципите на Брюксел за свободния пазар. Накратко – в А група се финансират, толерират и лицензират клубове под казионна опека или благословия за сметка на частните фирми, поставени в неравностойно положение. Картината е красноречива – в цветя и рози се къпят Лудогорец и Берое, криво-ляво оцеляват по политическа, предизборна поръчка пловдивските Ботев и Локомотив, а отдолу идват общинските, разбирай бюджетни, Пирин и Монтана. Отделно оставям няколко думи за Левски и Славия…

Кой е потърпевшият на този идиличен фон? Разбира се, ЦСКА и Локомотив (Сф), които като частни фирми няма как да издържат на държавната помощ за богопомазаните конкуренти.

Червените привърженици имат легитимно основание всеки миг да поискат отговор и отговорност като граждани и данъкоплатци за специалния статут на двата „най-стари столични клуба“ от „Подуяне” и „Овча купел“. Ще се намери ли най-сетне институция, която да обясни как и по кой параграф служебното правителство на Софиянски предоставя през 1997 г. „безсрочно и безвъзмездно“ абсолютно държавната база на МВР на Левски?

И защо управляващите се правят на слепи и глухи за информацията от Сметната палата, гласяща че от 13 години насам данъкоплатците издържат частния клуб на Чорни и сие чрез вътрешното министерство?! И още – какъв е статутът на земята, върху която Иво Тонев строи сектор А с неясно финансиране и срещу… бъдещи приходи?! Това е все едно да ми дадете пари да си купя апартамент и да връщам борча, ако намеря наематели…

И още – дали точно тази мъглява „собственост“ на отбора на всички власти не е заложена като ипотека срещу близо петте милиона дълг към НАП? И дали от „Дондуков“ №1 не са се намесили за лицензионна индулгенция на „Герена“?

Сега чакам първият моралист на републиката г-н Венци Стефанов да обясни най-сетне гениалната операция около приватизацията на стотици декари в „Овча купел“ по линия на скандалната фирма „Софийски имоти“. Иначе е много лесно да играеш принципен върху свършени факти по втория начин.

Ако БФС беше мъдра организация, за каквато се представяше до определен момент, по никакъв начин не би допуснала дискриминацията срещу ЦСКА и Локо (Сф). Така както управниците на футбола в Сърбия и Румъния години наред пазят национални институции като Цървена звезда и Партизан от Белград и Стяуа и Динамо от Букурещ, притиснати от огромни дългове. Сега обаче двойният аршин си остава за сметка на централата край Орлов мост.

Ще му гледаме сеира на служебното първенство в А група без най-престижния български клуб ЦСКА и без исторически фактор като отбора на Никола Котков и Начко Михайлов. А какъв шампион ще бъде онзи, който не е минал през червения килим на „Армията“? Морално нелегитимен и още как!
ГЕОРГИ АТАНАСОВ/ТЕМА СПОРТ