Ако националният ни отбор е Земята, то испанският е Юпитер. За да добиете по-ярка представа за разликите – ние сме зрънце грозде, а „ла роха“ е диня. Казано другояче - 1300 Земи могат да се поберат в най-голямата планета в Слънчевата система.
Така си е. Испания е друга орбита, друга вселена, друг свят - недостъпен за нас. Дойдоха, видяха ни, разходиха се из Борисовата градина, поизпотиха малко фланелките, вкараха ни три, намалиха рязко оборотите и си тръгнаха по живо, по здраво.
Ние не дойдохме, защото си бяхме тук, не видяхме испанците, поизпотихме здраво фланелките, извадихме само три пъти топката от мрежата, превъртяхме си оборотите и се прибрахме по домовете си само леко набити и натъртени. Защото 0:3 не е пребиване като 0:13, нали? Нито пък е 0:6.
Хубаво е, че динята не премаза гроздака, който още е зелен. Лошото е, че няма достатъчно добри земеделци, които да го пръскат, поят и превърнат ако не в диня, поне в лимон. Горчив за съперника и сладък за нас.
Под земеделци разбирай футболисти. Ни Илиан е виновен, ни някой в БФС. Постоянно дъвчем и повтаряме от години, че са нужни промени, терени, школи, бази, пари. Не, не. Не само. Нужни са най-вече играчи. Това е. Ще каже някой – имаме, ама не ги развиваме. Ами не е съвсем така. Погледнете англичаните - всичко си имат - методика, игрища за чудо и приказ, само не и национален отбор, който да печели титли.
Футболът ни един ден ще се оправи, когато се появят истински и големи таланти. Такива, които и на сгурия да ги пратиш да тренират, пак ще заблестят. Които стоят здраво стъпили на планетата Земя, но един ден ще стигнат до Юпитер…
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Нашата група в квалификациите за Мондиал 2026
