Със своите 195 см Юсейн Болт се издига доста над останалите атлети. Той е първият, който спечели три спринтови бягания на една олимпиада след Карл Люис. В Пекин Болт счупи световните рекорди на 100 и 200 м и триумфира с щафетата на Ямайка на 4 x 100 м. Най-бързият човек живее в родината си заедно с приятелката си Мицикан Евънс. Болт даде интервю пред “Timesonline”.

- Юсейн, как минава денят ти?
- Тренирам шест дни в седмицата. Обикновено сутрин отивам във фитнеса за два часа. Следобед съм на пистата. Между тези две дейности гледам да почивам и да презареждам батериите си. Живея в Европа от юни до септември, останалото време съм си в Ямайка.

- Какво правиш, когато не тренираш?
- Моята почивка е през октомври. Тогава се прибирам вкъщи – в Трелоуни. Не мога да живея никъде другаде – много бързо ме наляга чувството за носталгия, освен това не съм фен на студеното време. У дома мога да си седя с приятели на улицата и да почивам, а и да играя много други спортове – най-вече футбол, крикет и баскетбол. Обичам освен това да танцувам, обичам музиката.
 
- Как релаксираш?
- Пълноценният сън е много важен за мен. Имам нужда от почивка, за да може тялото ми да понася тренировките. Обикновено спя между 8 и 10 часа, иначе съм като зомби. Освен това дремвам и през деня, когато имам тежки натоварвания.
 
- Каква е любимата ти храна?
- Обичам ямайска храна, особено свинско с ориз, боб, банани и пелмени. Старая се да ям една й съща храна, независимо дали тренирам или не. Ямайската диета е много здравословна. В Пекин наблягах на пилешките нъгети. Изядох много – те бяха най-доброто в ресторанта на олимпийското село.
 
- Как се справяш с напрежението да бъдеш номер 1?
- Моето отношение е следното: щом не ми пречи да тичам по-бързо, защо да мисля за това? Състезавах се на световното първенство за юноши, когато бях на 15, пред 30 000 фенове тук, в Ямайка. Бях толкова нервен, че обух лявата обувка на десния крак. След като спечелих въпросното състезание, почувствах, че мога да се справя с всичко.
 
- Кой е твоят ментор?
- Треньорът ми Глен Милс. Започна да работи с мен през 2004 г. и изигра огромна роля за моето израстване и за успехите ми.
 
- Кои са най-важните неща, които научи от него?
- Че талантът не е достатъчен. Трябва да си пълен професионалист, за да стигнеш върха. Това означаваше да тренирам много упорито, а извън пистата да водя живот, съобразен със спорта – да почивам достатъчно, да ям правилната храна и като световноизвестна личност да се държа по подходящия начин.

- Ти си на всеки билборд в Ямайка. Какво означава да си такава звезда в родината ти?
- Хората ме уважават за това, че насочих вниманието на света към нашата държава. Да получа подобно признание от моя народ, е нещо много специално. Обожавам да виждам сънародници, които ме подкрепят по целия свят.
 
- Кой е най-близкият ти човек?
-  Най-близко е семейството ми. Най-добрите приятели са брат ми Садики и Наджънт Уолкър, с когото съм израснал и който сега е част от моя екип. В момента имам същите приятели, както някога.
 
- Кое е най-трудното в това да бъдеш професионален атлет?
- Тренировките. Атлетите натоварват своите тела до ръба на възможностите си, за да стигнат върха. Има дни, в които просто искам да релаксирам и да гледам телевизия. Нормалните неща, които хората правят в почивните си дни.
 
- А какво най ти харесва в професионалния спорт?
- Наслаждавам се на възможностите да пътувам до различни краища на света. Моят успех ми позволи да се срещна с много известни хора, което наистина беше чудесно.
Timesonline