Халфът на Левски Антонио Вутов даде едно от най-откровените си интервюта пред камерата на БЛИЦ TV и управителя на БЛИЦ Ивайло Крачунов. Плеймейкърът разкри впечатленията си за най-актуалните футболни теми и за първи път открехна завесата за близките си хора и детето си Диего Антонио.
- Антонио, с какво чувство отиваш всеки ден за тренировките на стадион "Георги Аспарухов"?
- Аз съм на "Герена" от дете, може би от 12-годишен. Винаги, когато съм се събуждал за тренировка, се чувствам добре като в моя дом.
- Не те ли вбесяват задръстванията по пътя към стадиона?
- (смее се). Вбесяват ме по някой път, но не всеки ден има задръствания.
- Какво знаеш за Георги Аспарухов?
- Още от дете съм закърмен с историята за Георги Аспарухов. За мен той е един кумир, който е дал много на отбора. Всяко дете, което тренира на "Герена" и иска да стане футболист на Левски, трябва да знае кой е Георги Аспарухов.
- Дебютира в Левски на 15 години и по този начин подобри рекорда на легендарното крило Георги Соколов. Какво е чувството да подобриш постижението на един от любимците на "синята" публика?
- Чувството е хубаво след толкова години да подобриш рекорд. Не познавах лично Соколето. Имах късмет да ме пуснат толкова малък в мачовете и съм щастлив, че съм оставил диря в историята на клуба.
- Успя ли да спиш, преди да излезеш за първия си мач?
- Тогава бях на 15 години. И тогава, преди всеки мач, в който бях в групата, не успявах да заспя до много късно. Но с времето вече свикнах.
- Какви са спомените ти от дебюта?
- Мисля, че първият ми мач беше на стадиона в "Овча купел". Играхме с "Локомотив" София и губихме в резултата с 0:1, което никак не беше приятно. Тогава в клуба имаше напрежение, сменяха се треньори и времената не бяха хубави. Влязох на терена, след това изравнихме. До края на живота си ще помня всеки един детайл от първия ми мач.
- Последва трансфера в Удинезе, където нещата не се получиха. От дистанцията на времето какво е твоето обяснение, че не успя да се наложиш в Удинезе, а след това отиде в Лече и Козенца?
- Може би прекалено рано излязох в чужбина. Не бях готов за този футбол и да играя на толкова високо ниво. Сблъсках се с различен манталитет на хората и това ми попречи. Тогава бях на 17 години и сам в чужда държава - не знаех език и как да се държа. Стана така, че все едно се сблъсках с една голяма стена.
- Какво би посъветвал младите футболисти, за които отиването в чужбина е като фикс идея?
- Напротив. Важното е първо да се изградиш като футболист, да се докажеш като млад талант и да изиграеш определен брой мачове в България. След това трябва да си убеден, че си едно ниво над другите футболисти тук и тогава да направиш крачка напред в развитието си.
- След престоя ти в Италия, сякаш възкръсна в Ботев. Вкара гол на финала срещу Лудогорец и спечелихте купата на България. Вярваше ли в началото, когато подписа договора с Ботев, че ще се върнеш на любимия си стадион?
- Аз още преди да подпиша с Ботев бях на крачка от завръщане в Левски, но тогава нещата не се получиха за малко. Подписах с Ботев и изкарах едни прекрасни 6 месеца, както от спортно естество, така и като мое лично щастие. Но още когато заминах за Италия, знаех че рано или късно ще се върна на "Герена".
- Какво би се случило, ако вместо от "Герена" бе пристигнала оферта от ЦСКА?
- Сигурно щях да я откажа, дори съм убеден. Не мога предам "Левски"! Както Ви казах, от 12-годишен съм на "Герена" и това щеше да е едно предателство не само към клуба, но и към моите хора, които са ми давали съвети. Щеше да е предателство лично и към моята баба, която е левскарка от 50 години и нямаше да ми позволи такъв трансфер. (смее се)
- Но да предположим, че от "Армията" бяха сложили на масата 3 млн. евро. И тогава ли щеше да откажеш?
- Сигурен съм, че на "Армията" няма кой да предложи 3 млн. евро и няма да може да се стигне до този трансфер.
- Ти стана баща на 20 години, а много българи се страхуват да станат родители толкова рано. Какво е чувството, когато сега с теб се буди едно малко същество?
- Чувството е прекрасно, животът вече става много по-различен. Ставаш отговорен и за още едно същество. Досега се грижих само за мен и донякъде за моята жена, сега вече имаме дете, което преобърна живота ни на 360 градуса.
- Как избра името Диего Антонио?
- Казват, че съм го кръстил на Диего Армандо Марадона, но на мен това име просто ми харесва. Реших името да е малко по-различно, както моето Антонио, което също не е типично българско. Диего ми харесва.
- За какво мечтаеш, когато излезеш от стадиона и се прибереш вкъщи?
- Да се прибера и да видя сина ми усмихнат. Да се радваме и да си играем. Мечтите ми са да отгледам Диего Антонио и той да стане достоен човек.
- Какво би казал на младите семейства, които отлагат създаването на деца по икономически причини?
- Бих ги посъветвал да не се притесняват. Дали ще си на 20 или на 30, има разлика по отношение на това дали имаш твърда работа, но те не трябва да се притесняват, защото най-хубавото нещо в живота е да създадеш нов живот и да се грижиш за него. Мога да им кажа да не се притесняват, защото рано или късно всеки нормален човек иска да създаде поколение, за да продължи фамилията.
- Какво си помисли, когато бе оповестено, че президентът на ПСЖ плати 222 млн. евро за привличането на Неймар?
- Мисля че вече футболът тотално е полудял с тези трансферни суми. Но явно целта оправдава средствата.
- Мечтаеш ли да преминеш от Левски в силен европейски отбор?
- Разбира се. Още съм на 21 години и имам моите планове и мечти. Надявам се първо да постегна успехи с "Левски" и със съотборниците ми да спечелим трофей, защото от доста години феновете ни имат глад за успехи и са тъжни. Надявам се, че този сезон, когато имаме добър отбор, да постигнем нещо забележително за годините, в които не спечелихме титли.
- Предпазлив си и не споменаваш шампионска титла. Ще успее ли Левски да навакса изоставането от 7 точки след ЦСКА и 8 от Лудогорец?
- Ще се борим. Първенството е дълго и след приключването му първите 6 отбора ще играят едни срещу други. Надявам се, когато достигнем до етапа на елиминациите, да сме наваксали изоставането в точките и те да не са 7 и да стопим разликата. Има доста време.
- Интересуваш ли се от политиката и свързаните с нея събития?
- Бих казал, че гледам да съм далеч от тези събития. Политиката не ме интересува.
- Какво са за теб приятелите?
- За мен приятелите са много скъпоценно нещо, което е доста трудно да задържиш до себе си.
- Ти как успяваш да ги задържиш толкова години?
- Аз имам малко приятели и много близки хора. Имам приятели, с които сме израснали от деца и заедно сме учили.
- Случвало се е да обърнеш гръб на приятел?
- Аз съм човек, на когото бързо му минават разочарованията, след като са го предали. Имал съм такива случаи, за каквито говорите, но може би съм преглъщал предателствата.
- Националният отбор се подготвя за последните си квалификационни мачове с Франция и Люксембург. Смяташ ли, че ще намериш място в отбора за следващите мачове по пътя към европейското първенство?
- Надявам се да попадна в плановете на селекционера, ако покажа ниво и се представя добре. Затова съм минал през всички гарнитури - от най-малките до младежките, за да мога един ден да облека официалната фланелка на "А" националния отбор.
- Кой е твоят кумир в България?
- Възхищавал съм се винаги на Христо Йовов, на неговите финтове и елегантност в отиграванията. Винаги ,когато съм бил на "Герена", съм наблюдавал как се движи по терена и как отиграва топката.
- Ти беше част от отбора на Димитър Бербатов в звездния мач на стадион "Васил Левски". Какво те впечатли от ситуацията и общуването с известните играчи, които пристигнаха в София?
- С момчетата от България си говорихме предимно за футболни неща. Бербатов създаде един невероятен празник за цялата нация, доведе величия от футболно естество в страната ни. Тези големи шампиони показаха, че също са хора като нас - излизат на терена и играят.
- По какъв начин ще бъде преодоляна омразата по нашите стадиони. Ясно е, че феновете на ЦСКА и "Левски" няма как да станат приятели, но все пак да не се достига до изстъпления?
- Да, този неприязън е неприятен. В Западна Европа хората от различните отбори стоят на стадиона едни до други и нямат проблем с това. Сигурен съм, че в България трудно ще се получи подобно нещо между феновете, но поне да се уважават и да не се изпада в брутални и вандалски действия на стадионите. Важно е поне феновете да се уважават!
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
