Денят не се познава от сутринта и в Левски е време да го разберат, защото заблудата не е хубаво нещо, а още по-лоша е самозаблудата. Много предпоставки имаше, за да отидат момчетата на Станислав Генчев до Разград и да довършат разклатения из основи Лудогорец. Това щеше да е троен удар и всъщност се оказа, че е единственият шанс сините да се опълчат на хегемона не само за тези 90 минути, но и за цялото първенство.

Сринат съперник без почти никаква фенска подкрепа и временен треньор, срещу високо летящ Левски с още един сектор сини фенове и наставник с отличен летящ старт в първенството. Но излезе, че много хубаво не е на хубаво и всички тези предпоставки лека полека отидоха в коша. Ако това е само за този мач, окей. Но опасенията са, че така ще си протече и сезонът и в крайна сметка Левски пак ще е в подножието на върха.

Лудогорец сякаш искаше да каже на синия си опонент – вие спрете да си мислете, че сте в облаците, там е запазено за нас. Двата отбора трябваше да сътворят перлата от началото на сезона, едните, за да се върнат не просто в час, а в района на училището, а другите, за да превърнат еуфорията в истерия и така вече да си спечелят една обиколка преднина. Първо психологическа, а след това и точкова.

Обаче не стана тя, каквато трябваше да стане като футбол. Лудогорец и Лески все едно не искаха да го играят този мач, но бяха заставени насила едва ли не, защото така и така се бяха събрали на стадиона.

През първото полувреме докторите бяха повече в кадър от футболистите, а камерите обичаха и съдията (ах, този Кабаков) и изобщо чистата игра бе съвсем малко и като време, и като качество.

Декларациите започнаха още на терена. По едно време единият от новите нападатели на Левски каза: Аз съм Алекс Колев. И след части от секундата чу: Аз пък съм немски вратар. Дойде ред и на Алдаир:

Аз пък съм десен бек и ако тия ги шутирах (да не говорим за вкарване), нямаше да участвам в този мач и изобщо нямаше да съм попаднал в българското първенство. Тънките детайли много пъти са решаващи. Това положение на Алдаир можеше да е полушампионски гол, тоест до полусезона и така Левски да е лидер до Нова година с оглед блудкавия Лудогорец и несъстоятелния ЦСКА. Мачкането на топката е голям проблем не само на този мач и не само на тези два отбора, които в 83-84 минути двупосочно демонстрираха тази голяма слабост на посредствените и слабите футболисти. В Лудогорец е същото туткане, гнявене, обработване на топката, но срещу повече пари.

Мигновеният изстрел не е чак със статута на изкуство, но е препоръчително като средство за боравене по време на игра. Дълбаем в този детайл, който е наглед незначителен, но пък е показателен. Имаш една ситуация за 90 минути да разкъсаш мрежата на Лудогорец с шут от упор, оттам да разкъсаш от кеф хилядите в сектора зад вратата и тези встрани, оттам да разкъсаш класирането, като се откъснеш с 5 точки еднолично на първото място и после вече да кажеш на останалия свят – ние сме Левски и ще станем шампиони. А сега какво – сините още са зелени, слезнаха на земята, всяка жаба е в своя гьол, без сол и пипер не става и още такива. И относно цялото първенство, ако денят се познава от сутринта, сините пак нямат отбор за шампионска титла.
Желю СТАНКОВ/Тема Спорт