ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!

Левски ще играе с Айнтрахт (Франкфурт) в плейофите на Лигата на конференциите. Това стана факт, след като „сините“ елиминираха Апоел (Беер Шева), а от предварително изтегления жребий се знаеше, че германският тим ще играе с победителя от двойката между „сините“ и израелците.

За феновете в България, следящи световния футбол Айнтрахт не е непознато име. Все пак тимът от Франкфурт през 2022 г. спечели Лига Европа. За дата на основаване на „Die Adler“ („орлите“) се приема 8 март 1899 г. Това е датата, на която е създаден Франкфуртер Фусбал Клуб Виктория, който през 1911 г. се обединява с Франкфуртер Фусбал Клуб Кикерс (също основан през 1899 г.). Името на новия отбор е Франкфуртер Фусбал Ферайн, който в периода 1912-14 г. печели три поредни титли на местната регионална лига и се класира за шампионата на Южна Германия, но не успява да стигне до горни нива в битката за шампионската титла на страната.

200 лв. Начален Бонус Спорт от efbet!

През 1920 г. следва ново обединение. Този път с гимнастическото дружество Франкфуртер Турнгемайнде фон 1861, а клубът приема ново име – Айнтрахт Франкфурт фон 1861 г. Думата Айнтрахт в немския език е еквивалент на английското Юнайтед и означава единство. Няколко години по-късно футболният клуб и гимнастическото дружество се разделят на Турнгемайнде Айнтрахт Франкфурт фон 1861 (гимнастика) и Шпортгемайнде Айнтрахт Франкфурт фон 1899 (футбол). Причината за това е натиск от страна на спортните власти в Германия, които вече се намират под доминацията на националистически настроените гимнастически дружества.

През 20-те и 30-те години са спечелени няколко титли на регионално ниво, но на национално равнище най-големият успех е достигането до финала през 1932 г., където е регистрирана загуба с 0:2 от Байерн. Големият успех идва едва през 1959 г. Тимът печели своята Оберлига и се класира за националния шампионат, където записва победи и в шестте си мача от груповата фаза. На финала се изправя срещу Кикерс Офенбах и в спора за титлата на „Олимпиащадион“ в Берлин пред 75 000 зрители тимът от Франкфурт печели с 5:3 след продължения и става шампион на Германия за първи и за момента единствен път в историята си.

Така „орлите“ получават правото да представят Германия в Купата на европейските шампиони, където последователно отстраняват Йънг Бойс, Вийнер Шпорт Клуб и Рейнджърс, за да стигнат до финала срещу Реал (Мадрид). На „Хемпдън Парк“ в Глазгоу „белият балет“ печели със 7:3 в мач, който е определян за един от най-великите в историята на футбола. За Реал (Мадрид) четири гола бележи Ференц Пушкаш, а Алфредо ди Стефано прави хеттрик. През 1963 г. тимът от Франкфурт става един от 16-те основатели на Бундеслигата и играе в елита в продължение на 33 години. На следващата година се класира за финала на купата на Германия, но губи с 0:2 от Мюнхен 1860.

Периодът 1973-81 г. се счита за най-силният в историята на клуба. В този отрязък от време са спечелени три купи на Германия и една Купа на УЕФА. Екипа на „орлите“ през този период носят придобилите легендарен статут за феновете Бернд Никел, Карл-Хайнц Кьорбел, Бернд Хьолценбайн, Юрген Грабовски и Ча Бум Кун. През сезон 1979/80 г. в Купата на УЕФА Айнтрахт елиминира Абърдийн, Динамо (Букурещ), Фейенорд и Збройовка (Бърно), за да стигне до полуфиналите. В тази фаза турнирът прилича на купата на Германия, тъй като и четирите полуфиналисти са немски. Тимът от Франкфурт елиминира Байерн на полуфиналите, за да се изправи срещу Борусия (Мьонхенгладбах) в спор за трофея. Първият мач в Мьонхенгладбах завършва при резултат 3:2 за Борусия, а точни за „орлите“ са Харалд Каргер и Бернд Хьолценбайн. Техните попадения в крайна сметка се оказват ключови. На реванша резултатът дълго време се запазва 0:0. 13 минути преди края в игра се появява тийнейджърът Фред Шауб, който почти веднага реализира единствения гол в мача. Така Айнтрахт (Франкфурт) печели купата на УЕФА заради несъществуващото вече правило за повече голове на чужд терен.

На следващата година купата на Германия е спечелена отново, но това бележи край на златната ера на Айнтрахт. Клубът страда и на няколко пъти едва се спасява от изпадан, въпреки че 1988 г. националната купа отново попада във витрината на „орлите“.

Началото на 90-те години е обнадеждаващо. Отборът, в който блестят Уве Байн, Ули Щайн, Йорн Андерсен, Манфред Бинц, Тони Йебоа и Андреас Мьолер, в няколко поредни години завършва в челната четворка. Сезон 1991/92 е изключително драматичен. Айнтрахт е близо до първата си титла от Бундеслигата. Преди последния кръг, тимът на Драгослав Степанович, е лидер и се нуждае от победа над сигурния изпадащ Ханза. При резултат 1:1 за „орлите“ не е отсъдена чиста дузпа, а в крайна сметка тимът от Росток печели с 2:1. Съдията Алфонс Берг впоследствие се извинява за отсъждането си, но шампион Щутгарт.

През сезон 1993/94, вече под ръководството на Клаус Топмьолер – бащата на настоящия наставник на Айнтрахт Дино Топмьолер, надеждите във Франкфурт за титла отново са налице. В средата на сезона „орлите“ са лидер, но през пролетта се сриват до петото място, а Топмьолер-старши е уволнен. На негово място е назначен Юп Хайнкес, който влиза в скандал със звездите Тони Йебоа, Маурицио Гаудино и Джей-Джей Окоча. Тримата играчи са наказани от клуба, а Йебоа и Гаудино напуска. Самият Хайнкес ги последва след 13-о място в класирането. Дългоотлаганото изпадане все пак се случва през 1996 г.

Следват дълги турболентни години, свързани със завръщане в Бундеслигата и нови изпадания. По това време екипа на Айнтрахт облича Петър Хубчев, който играе за тима от Франкфурт в периода 1997-2001 г. и веднага след това прекратява кариерата си. Бившият футболист и треньор на Левски и националния отбор е единственият българин, играл за Айнтрахт.

Последните пет години са новата успешна ера на „орлите“. Тя започна с назначаването на Нико Ковач за треньор през пролетта на 2016 г. На следващата година той класира тима на финал за купата на Германия, но беше претърпяна загуба от Борусия (Дортмунд). През 2018 г. Айнтрахт отново стигна до решителния мач за трофея, но този път победи фаворита Байерн с 3:1. След този мач Ковач пое баварците, а начело на Айнтрахт застана австриецът Ади Хютер.

Той успя да събере мощна нападателна тройка от Лука Йович, Анте Ребич и Себастиан Алер, които общо вкараха 41 гола за първенство и 16 в Лига Европа. Германските медии им лепнаха прозвището „Бизонското стадо“, защото помитаха всичко пред себе си. Тримата обаче бързо бяха привлечени в други клубове, а Айнтрахт записа сезон на регрес. През 2021 г. тимът отново спечели право на участие в Европа, но треньорът Хютер напусна. Мястото му зае неговият сънародник Оливер Гласнер, който още в първия си сезон влезе в историята на клуба. „Орлите“ спечелиха Лига Европа след успех над Рейнджърс с дузпи на финала. През това лято Гласнер напусна, а мястото му зае Дино Топмьолер, за когото са знае, че през 2005 г. е преминал неуспешни тестове в Левски.

Айнтрахт (Франкфурт) няма мачове срещу български съперници в главните турнири под егидата на УЕФА. През 1995 г. „орлите“ гостуват под тепетата за мач срещу Спартак (Пловдив) в мач от Група 12 на турнира „Интертото“. Под ръководството на клубната легенда Карл-Хайнц Кьорбел германският тим бие с 4:0 „гладиаторите“, водени от Георги Дерменджиев. Точни за успеха на стадион „Тодор Диев“ са Манфред Бинц, Торстен Легат, Мирко Дикхаут и Ян Фурток. Спартак отговаря с греда на Арташес Адамян. След това Айнтрахт излиза от групата, заемайки второто място. На осминафиналите отпада от Бордо, който не само печели турнира, но продължава в купата на УЕФА, където достига до финала и губи в два мача от Байерн с общ резултат 1:5. Емил Костадинов бележи за баварците за успеха с 3:1 като гост. В състава на „жирондинците“ са Зинедин Зидан, Кристоф Дюгари и Бишенте Лизаразу.

ТОВА Е АЙНТРАХТ (ФРАНКФУРТ)
Пълно име на клуба: Eintracht Frankfurt e. V.
Основан: 8 март 1899 г.
Стадион: „Дойче Банк Парк“ - 58 000 места
Президент: Петер Фишер
Треньор: Дино Топмьолер

УСПЕХИ
Шампион на Германия: 1 път (1959)
Купа на Германия: 5 пъти (1973–74, 1974–75, 1980–81, 1987–88, 2017–18)
Купа на УЕФА/Лига Европа: 2 пъти (1979-80, 2021-22)

СЪСТАВ ЗА СЕЗОН 2023/24
ВРАТАРИ
1. Кевин ТРАП (Гер) – 07.08.1990
33. Йенс ГРААЛ (Гер) – 20.09.1988
41. Симон СИМОНИ (Алб) – 14.07.2004
ЗАЩИТНИЦИ
3. Уилян ПАЧО (Екв) – 16.10.2001
4. Робин КОХ (Гер) – 17.07.1996
5. Хървойе СМОЛЧИЧ (Хър) – 17.08.2000
20. Макото ХАСЕБЕ (Яп) – 18.01.1984
24. Аурелио БУТА (Порт) – 10.02.1997
25. Кристофер ЛЕНЦ (Гер) – 22.09.1994
31. Филип МАКС (Гер) – 30.09.1993
35. ТУТА (Бр) – 04.07.1999
46. Дарио ГЕБУУР (Гер) – 06.05.2003
ХАЛФОВЕ
6. Кристиян ЯКИЧ (Хър) – 14.05.1997
15. Елиес СКИРИ (Тун) – 10.05.1995
16. Хуго ЛАРСОН (Шв) – 27.06.2004
17. Себастиан РОДЕ (Гер) – 11.10.1990
22. Тимъти ЧАНДЛЪР (САЩ) – 29.03.1990
26. Жуниор Дина ЕБИМБЕ (Фр) – 21.11.2000
27. Марио ГЬОТЦЕ (Гер) – 03.06.1992
28. Марсел ВЕНИГ (Гер) – 04.05.2004
29. Йеспел ЛИНДСТРЬОМ (Дан) – 29.02.2000
30. Пакстън ААРОНСЪН (САЩ) – 26.08.2000
44. Дейвис БАУТИСТА (Екв) – 16.02.2005
45. Мехди ЛОУНЕ (Гер) – 14.05.2004
49. Харпреет ГОТРА (Гер) – 17.01.2004
НАПАДАТЕЛИ
7. Омар МАРМУШ (Ег) – 07.02.1999
9. Рандал КОЛО МУАНИ (Фр) – 05.12.1998
11. Фариде АЛИДУ (Гер) – 18.07.2001
18. Йесик НГАНКАМ (Гер) – 20.07.2000
19. Рафаел БОРЕ (Кол) – 15.09.1995
21. Лукас АЛАРИО (Арж) – 08.10.1992
23. Йенс Петер ХАУГЕ (Нор) – 12.10.1999
36. Ансгар КНАУФ (Гер) – 10.01.2002
43. Ноел ФУТКЕО (Гер) – 06.12.2002
46. Начо ФЕРИ (Исп) – 05.10.2004

Изтеглете мобилното ни приложение БЛИЦ СПОРТ ОТТУК!