Осем приятели на седемкратния световен шампион във Формула 1 Михаел Шумахер си спомниха за първата му победа в най-престижната моторна надпревара и разказаха пред „Билд” как са я преживяли. Тази седмица се навършиха 25 години от този успех на пистата „Спа” за Гран при на Белгия. На 29 август 1992 година тогава 20-годишният германец стартира трети след фаворитите Найджър Менсъл и Рикардо Патрезе, но ги изпреварва. Решаваща се оказва 30-ата обиколка, когато Шуми сменя гумите и слага смело сликове, а болидите на Уилямс губят време със своите гуми за дъжд. В 34-ата минута Шумахер със своя Бенетон ги задминава и подпечатва първата си победа, след която следват още 90 рекордни успеха.

Вили Вебер (мениджър на Шумахер): „Надявахме се да сме сред първите 10. Той беше нервен при излизането на пистата. Не говореше много преди състезанието, беше развълнуван. Може би е чувствал, че ще се случи нещо особено. След това го видях толкова емоционален, както рядко се случваше. На лицето му беше изписан въпросът: „Аз ли съм наистина победителят?” След това бързо импровизирахме празненства. Повечето от близките му приятели бяха там, защото Керпен е зад ъгъла. Всичко се случи толкова бързо. След това ни се случиха толкова много неща, че ни се зави свят”.

Бърни Екълстоун (бивш бос на Формула 1 до началото на 2017 година): „Спомням си след тази историческа победа в Спа за нощта преди първото му състезание за Бенетон. Не затворих очи, преговарях до ранни зори той да напусне Джордан и да кара за Флавио в Бенетон. Видях, че идва един велик световен шампион. Тръгнах си по-рано от пистата, чаках обаче на летището, докато чуя резултата. Предполагах, че той ще спечели в тази неделя. Накрая на неговата кариера хората разбраха, че не Михаел не е само един победител, а едно добро момче”

Хайко Васер (коментатор в телевизия RTL): „Беше блъсканица, нищо не беше организирано като днес. Изведнъж имах Михаел пред микрофона. Пот и шампанско го обливаха, а той говореше на своя рейнски диалект и каза: „Насълзих се, не вярвам, че може да се види, но сълзите наистина дойдоха. Малко или много това е домашно състезание за мен, на 100 км е отдалечено от дома ми”. Още преди това го питах къде трябва да спечели, за да повярва, а той каза: „Навсякъде”.

Юрген Дилк (подпомага тогава Шуми финансово): „Михаел настояваше да отида на това състезание в Спа. В неделята преди надпреварата закусвахме. Той имаше своята купичка мюсли пред себе си и бе нервен. Въпреки това беше много позитивен. Той каза: „Колата е добра, подготовката беше добра. Може да стане нещо”. Грижех се тогава за нашите фенове. Той ми викаше в тълпата: „Ще намина по-късно”. Екипът му от Бенетон не го пускаше. Феновете не са плакали толкова много, както тогава”.

Флавио Бриаторе (шеф на Бенетон тогава): „Вярвахме в него, той вярваше в мен и отбора. Тази първа победа бе резултат от неговия голям талант, неговото чувство за отговорност и отборен дух, който веднага бе генериран при нас от него. Той беше толкова изморен след състезанието, че плачеше в гаража и прегръщаше всеки. Ние бяхме напълно изненадани, защото преди това той много контролираше емоциите си. Никога не бяхме го виждали такъв преди това, но по-късно се случваше по-често.

Пат Самъндс (състезателен инженер на Шуми през 1992 година): „Целият сезон бе по-различен от неговия първи. Михаел промени всичко и изпробва всичко с колата в петъка и съботата на този уикенд. Той промени и неговата техника в неделя сутрин. Изведнъж той вярваше толкова много в колата, както никога преди това. След загряващата обиколка ми каза: „Ще бъде добре днес”. Михаел и аз вярвахме сляпо, а когато той влезе в бокса при променливото време, знаех, че това е точният момент. Така и беше. Смяната на гумите му донесе и победата. Беше победа на интелигентността, беше неговата победа”.

Рос Браун (технически шеф на Шуми тогава): „Тази неделя той показа за първи път резултатът от неговите възможности. Познавай Михаел от края на 80-те години. Знаех, че първата победата е само въпрос на време. „Спа” е писта, която за него по различни причини винаги е била най-добрата, както бе и в това състезание. Той никога не правеше компромиси. Неговото самочувствие бе без граници и след този победа стана още по-голямо. Той обаче знаеше от първото състезание: „Мога да спечеля”. И в личен план е забавно момче.

Мартин Брандъл (съотборник на Шуми тогава): „Беше това типично за „Спа” време. Мокри и студено, дъжд, без дъжд. Отпред бяха двата Уилямса, Михаел зад тях, след това аз. Пистата изсъхваше на някои места. Изведнъж Михаел излетя на един завой пред мен на тревата, счупи си предното крило и въпреки това реши да смени гумите със сликове след една обиколка. Михаел беше умен. Той видя това, което не можах да видя. Балончета на моите гуми за дъжд. Реши веднага да влезе в бокса. Там стояха предвидените за мен сликове. Той ги получи и спечели. Всички знаеха, че той ще стане велик!”.