1959 - Мирослав Грозданов - бивш играч на Локомотив (Сф)
1960 - Румен Павлов - бивш играч на Велбъжд
1967 - Майкъл Джонсън – легендарен американски лекоатлет, състезава се в бягане на 200 и 400 метра. Джонсън е петкратен олимпийски шампион и деветкратен световен шампион. През 1992 година в Барселона става олимпийски шампион в щафетата 4 по 400 метра, през 1996 година в Атланта е победител на 200 и 400 метра, четири години по-късно в Сидни отново е олимпийски шампион на 400 метра и в щафетата 4 по 400. Поставя световни рекорди на 200 метра (19,32 секунди) и 400 метра (43,19 секунди) 1970 - Благовест Бочуков - бивш играч на Ботев (Пд), Спартак (Пд) и Янтра
1971 - Горан Иванишевич – бивш хърватски тенисист. Печели “Уимбълдън” през 2001 година
1971 - Владислав Моравов - бивш играч на Черноморец
1972 - Стефан Станчев - бивш играч на Чирпан
1973 – Фабио Канаваро - италиански футболист, играл за Наполи, Парма, Интер, Ювентус, Реал (Мадрид), а сега в Ал-Ахли (Дубай). Бивш национал на Италия, капитан на “скуадрата” при спечелването на световната титла в Германия 2006 г. Рекордьор по изиграни мачове за националния отбор на Италия – 136.
1973 - Момчил Врайков - бивш футболен съдия в елита, сега футболист на Гигант (Белене)
1973 – Кристин Арон – френска лекоатлетка, световна шампионка на 4 по 100 метра през 2003 година
1976 - Петър Бандев - бивш играч на Марек, Пирин, сега играч на Гигант (Белене)
1979 – Иван Милкович – сръбски волейболен национал
1984 - Георги Няголов - бивш играч на Славия, Добруджа и Несебър, сега футболист на Черноморец (Бяла)
1987 - Георги Иванов - играл в Чавдар (БСл)
1987 – Цветана Пиронкова – българска тенисистка, първа ракета на страната ни по тенис, в момента на 31-о място в световната ранглиста. Полуфиналистка от "Уимбълдън" през 2010 година, като на полуфинала отстъпва пред Вера Звонарьова с 6:3, 3:6, 2:6
1987 – Фрейзър Кемпбъл – английски футболист на Съндърланд
1989 – Томас Мюлер – немски национал, нападател на Байерн (Мюнхен)
1989 - Давид Налбантов - футболист на Несебър
Събитията на този ден
1931 - АС 23 (Сф) - Шипченски сокол (Вн) 3:0 служебно, финал за царската купа
1953 - България - Полша 2:2 контрола (Георги Димитров-Червения 2 гола)
1961 - Дукла (Прага) - ЦСКА 2:1 КЕШ; 1/16 финал (Иван Ранков)
1961 - Рапид (Виена) - Спартак (Вн) 0:0; КНК 1/16 финал
1962 - Стяуа - Ботев (Пд) 3:2; КНК 1/16 финал (Георги Аспарухов-Гунди 2 гола)
1964 - Левски - ЦСКА 1:0 "А" група (Георги Соколов)
1972 - Университатия (Клуж) - Левски 4:1 УЕФА; 1/32 финал (Йордан Харалампиев)
1972 - ЦСКА - Панатинайкос 2:1 КЕШ; 1/16 финал (Божил Колев, Пламен Янков)
1972 - Шалке 04 - Славия 2:1 КНК; 1/16 финал (Георги Георгиев)
1972 - Берое - Аустрия (Виена) 7:0 УЕФА; 1/32 финал (Петко Петков-5 гола, Георги Белчев, Евгени Янчовски)
1978 - Марек - Абърдийн (Шотландия) 3:2 КНК; 1/16 финал (Иван Петров-2, Васил Петров)
1978 - Одензе (Дания) - Локомотив (Сф) 2:2 КЕШ; 1/16 финал (Ангел Колев, Бойчо Величков)
1978 - ЦСКА - Валенсия 2:1 УЕФА; 1/32 финал (Спас Джевизов, Никола Христов)
1978 - Херта (Берлин) - Ботев (Пд) 0:0 УЕФА; 1/32 финал
1989 - Рух (Полша) - ЦСКА 1:1 КЕШ; 1/16 финал (Любослав Пенев)
1994 - Пирин - Панатинайкос 0:2 КНК; 1/16 финал
1994 - ЦСКА - Ювентус 3:2 УЕФА; 1/32 финал (Петър Михтарски-2 гола, Милен Радуканов-Радучою) - анулиран мач, заради нередовна картотека на Михтарски и присъден служебен резултат 0:3)./БЛИЦ
