Родените на 30 октомври

1936 - Александър Василев-Чоко - бивш футболист на Славия и Септември, 4 пъти носител на националната купа. Полуфиналист за КНК. Голмайстор на шампионата за сезон 1958/1959 година с 13 гола, бивш национал. Починал през 1967 година

1959 - Георги Янкулов - бивш футболист на Арда (Кърджали)

1960 - Диего Армандо Марадона - легенда на аржентинския и световния футбол. В момента селекционер на Аржентина. Преди дни класира "гаучосите" на световното първенство в ЮАР 2010. Марадона е един от най-големите и обичани звезди на футбола. Ражда се във Вила Фиорито, Буенос Айрес в бедно семейство с италиански произход. На футболния терен той показва брилянтна игра и се радва на боготворящи го фенове, но разбива кариерата си вследствие на наркотиците и връзките му с Камора (мафията в Неапол). На световното първенство по футбол през 1994 година при тест за допинг властите откриват забранено вещество в кръвта на аржентинеца - ефедрин. Така, 34-годишен той прекратява участието си на световните финали, пропускайки мача с България, спечелен от Христо Стоичков и компания с 2:0, което ни класира на 1/8-финалите.

На 4 януари 2000 година по време на ваканция в Пунта дел Есте (Уругвай) Марадона претърпява инфаркт на миокарда поради свръхдоза кокаин. След това заминава на лечение в Куба, където става приятел с Фидел Кастро. На 18 април 2004-а поради високо кръвно налягане и липса на въздух Марадона е приет в болница в Буенос Айрес.

На 43 години той се подлага на дълга наркотична терапия. На 12 август 2004-а при предприети големи мерки за сигурност Диего Марадона се среща с президента на Аржентина Нестор Кирхнер. През 2005-а здравето на футболната легенда се подобрява и той дори сваля излишните килограми, които е натрупал през годините. В началото на август същата година по аржентинския телевизионен канал Canal 13 започва шоу с името La Noche del 10 (Нощта на номер 10), а водещ е самия Марадона. Шоуто веднага става световноизвестно. В него Диего се среща с футболни звезди и други известни личности.

Футболната кариера на Марадона започва когато той е на 10 години. Приятелят на Диего - Гойо Каризо го представя на треньора на Los Cebollitas (детският отбор на Архентинос Хуниорс). Марадона прави дебюта си в мъжкия отбор на Архентинос Хуниорс на 20 октомври, 1976 срещу Талерес до Кордоба. За Хуниорс той има 166 мача и 111 гола.

На 22 февруари 1981 година Марадона изиграва първия си официален мач за Бока Хуниорс като отбелязва 2 гола във вратата на Талерес. За Бока, Диего вкарва 28 гола в 40 мача. На 7 октомври 1995-а се завръща отново в Бока Хуниорс, но за по-малко от месец. През 1982-а Марадона заминава за испанския Барселона. В първия си мач за каталунците той отбелязва гол, но впоследствие отборът му губи с 1:2 от Валенсия. На 5 май 1984 се сбогува с Барселона, където от 58 мача отбелязва 38 попадения. Трансферът му в Наполи се осъществява през 1984 година. До 24 март 1991-а, когато напуска клуба, има 115 отбелязани гола и 259 изиграни мача. През 1992 година преминава в Севиля, но този път се задържа за кратко. Изиграва 28 мача и вкарва 8 гола. Последният отбор на клубно равнище на Марадона е аржентинския Нюелс Олд Бойс.

За националния отбор на Аржентина Диего има 91 мача и 34 гола. На световното през 1986-а той извежда "гаучосите" до световната купа (3:2 на финала срещу Западна Германия). Един от най-запомнящите се мачове на Марадона, а и в историята на футбола, е четвъртфинала срещу Англия. В този мач той отбелязва 2 гола, един от които с ръка. Главният съдия Али Бин Насер признава гола след консултация със страничния рефер Богдан Дочев, който е българин. След срещата Марадона произнася знаменитата фраза: "Ако е имало ръка , това е била ръката на Бога". От тогава наричат гола "Божията ръка". Години след този мач Богдан Дочев признава, че Марадона действително е докоснал топката с ръка. Малко по-късно през същата среща с прекрасно дриблиране с топката Марадона преминава половината терен и отбелязва гол след 60-метров рейд. ФИФА определя това попадение като "Голът на века".

УСПЕХИТЕ НА МАРАДОНА

1978 
Голмайстор на шампионат Метрополитано с Архентинос Хуниорс, отбелязва 22 гола

1979
Световен шампион за младежи в Япония. Златна топка за най-добър футболист на годината, A.F.A.
Голмайстор на шампионат Метрополитано с Аржентинос Хуниорс. Отбелязва 14 гола
Голмайстор на шампионат Метрополитано с Аржентинос Хуниорс. Отбелязва 12 гола
Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти
Златен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти
Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник "Ел Мундо", Каракас

1980
Златна топка за най-добър футболист на годината, A.F.A.
Голмайстор на шампионат Метрополитано с Аржентинос Хуниорс. Отбелязва 22 гола
Голмайстор на шампионат Метрополитано с Аржентинос Хуниорс. Отбелязва 18 гола
Златен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти
Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти

1981
Шампион на първа дивизия в шампионат Метрополитано с Бока Хуниорс
Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти
Златна топка за най-добър футболист на годината, A.F.A.

1986
Световен шампион с националния отбор на Аржентина в Мексико
Златна топка за най-добър футболист на световното в Мексико, ФИФА
Златна топка за най-добър футболист на Европа, от France Football Magazine
Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти
Златен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти
Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник "Ел Мундо", Каракас
Най-добър футболист на света, от списание Onze french magazine

1987
Шампион в Серия "А" на Италия, сезон 1986/87, с Наполи
Голмайстор на първенството с Наполи. Отбелязва 15 гола
Купа на Италия с Наполи
Най-добър футболист на света, от списание Onze french magazine

1988
Голмайстор в Серия "А" с Наполи. Отбелязва 15 попадения
Купа на УЕФА с Наполи

1989
Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник "Ел Мундо", Каракас

1990
Шампион в Серия "А" на Италия, сезон 1989/90, с Наполи.
Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник "Ел Мундо", Каракас

1992
Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник "Ел Мундо", Каракас

1993
Купа "Артемио Франки" с националня отбор на Аржентина

1996
Специална златна топка от France Football Magazine

1999
Платинен медал за най-добър спортист на Аржентина за 20 век

-----------------------------

1966 - Георги Ненков - бивш футболист на Етър и Червено знаме (Павликени)

1969 - Илия Груев - бивш футболист на Левски, Славия, Локо (Сф), Монтана, Нефтохимик, играл още в турския Алтай и германските Дуисбург и Рот Вайс (Ерфурт). Носител на националната купа, бивш национал. Бивш треньор на юношеския тим на Ерфурт, сега помощник-треньор в Черноморец (Бургас)

1971 - Фреди Бобич - словенец с германски паспорт, бивш немски национал. Сега изпълнителен директор на Черноморец (Бургас). Минал през германските Дицинген, Щутгартер Кикерс, Щутгарт, Борусия (Дортмунд), Хановер и Херта, английския Болтън и хърватския Риека. Европейски шампион с Германия за 1996 г. Носител на Купата на Германия за 1997 г. с Щутгарт, носител на Купата на Хърватия за 2006 г. с Риека. Финалист за КНК с Щутгарт за 1998 г. (загуба с 0:1 от Челси на финала). Голмайстор на Бундеслигата за сезон 1995/96 със 17 попадения като футболист на Щутгарт

1972 - Драголюб Симонович-Дуци - бивш сръбски футболист на Литекс и ЦСКА. Два пъти шампион на страната и веднъж носител на националната купа. Бивш треньор на Литекс, Белите орли, Сливен и Спартак (Варна), бивш директор на ДЮШ на Литекс

1975 - Димитър Иванков - футболист на турския Бурсаспор, български национал. Бивш футболист на Левски. Три пъти шампион на страната и 5 пъти носител на националната купа, носител на Купата на Турция с Кайзериспор

1979 - Руси Русев - бивш футболист на Конелиано, Беласица и Етър

1980 - Ивайло Иванов - футболист на Ком-Миньор (Берковица), играл още в Спартак (Плевен)

1981 - Ивайло Емилов - бивш футболист на Беласица и Видима-Раковски

1982 - Владислав Кирилов - бивш футболист на Етър и Академик (Свищов)

Спортните събития на 30 октомври

1949 - Унгария - България 5:0, контрола

1950 - България - Полша 0:1, контрола

1985 - Унгария (Б) - България 3:1, контрола (Хр. Колев)

1999 - ЦСКА - Левски 1:0, "А" група (Д. Иванов).  В 36-ата секунда пада най-бързият гол в историята на вечното дерби. Негов автор е роденият в Елхово нападател Димитър Иванов. Двубоят, състоял се преди 10 години на стадион "Българска армия", е както винаги оспорван и изпълнен с интересни положения. В края ЦСКА получава правото да изпълни дузпа, но след удара на Милен Петков топката се отклонява в гредата.

2001 - Литекс - Унион (Берлин) 0:0, УЕФА - 2 кръг