ИГРАЙ ГЕЙМ БЛИЦ 1 И СПЕЧЕЛИ НАГРАДИ ОТ СТОИЧКОВ - ТУК!
Юношата на ЦСКА Павел Головодов е основен футболист на Чавдар (Етрополе), който се стреми да се класира във Втора лига. Роденият в Гоце Делчев офанзивен играч вече е на 25 години.
Павката беше считан за един от най-големите таланти в родния футбол, след като едва 16-годишен заигра за любимия си ЦСКА. Беше част от отбора на Христо Янев, който прегази конкурентите във "В" група, както и спечели Купата на България (2016 г.). Преди да е навършил 18 години обаче, Головодов е принуден да понесе изключително тежки удари от съдбата. Родителите му загубиха битката с рака...
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Кариерата му тръгна стремглаво надолу, но сега е мотивиран да я възроди и да играе футбол на високо ниво.
Головодов наруши мълчанието и застана пред камерата на БЛИЦ Live, за да си излее душата. В откровената си изповед юношата на ЦСКА говори за грешките, които е допускал. Иска му се да върне времето назад, но за жалост няма как това да се случи, и само от самия него зависи дали отново ще заиграе за отбора на сърцето си.
- Павка, вече втори сезон играеш за Чавдар (Етрополе). Как се чувстваш, тук ли намери своето място?
- Да, вече втора година съм тук. Чувствам се доста добре, щастлив съм. Имаме добри условия за тренировъчен процес. Смятам, че тук съм на прав път.
- Родом си от Гоце Делчев, всички знаят, че беше в ЦСКА, разкажи повече за себе си.
- Запалих се по футбола много малък. Шестгодишен започнах да тренирам в родния ми клуб Пирин (Гоце Делчев). Там прекарах 6 години и на 12 г. заминах за София, след като получих покана за ЦСКА. Напълно сам бях в столицата. Стойчо Младенов първи ме повика в мъжкия отбор. Тренирах с тях два-три месеца.
- Много трудно ли беше да играеш пред толкова много фенове, след като си само на 16 г.?
- Усещането беше много добро. За мен беше голямо удоволствие, все пак от малък съм цесекар. Цялото ми семейство е от ЦСКА. Беше голяма радост, че получавам шанс в първия отбор. Това беше сбъдната мечта.
- Какво не ти достигна, за да продължиш в ЦСКА?
- Имаше периоди, в които можех да постъпвам по много по-различен начин и да мисля по-правилно, но все пак на тези години всеки прави грешки, и това ми е коствало мястото там.
- Какви грешки отчиташ, че допусна?
- Имах един период, в който бях изпаднал в такова положение, че прекалявах с неспазването на режима. Може би това беше голямата причина да се стигне до там, че да напусна ЦСКА. Прекалявах с нощния живот. Това беше проблем. Често излизах по дискотеки, след което съм съжалил 1 милион пъти. Ако можех да върна времето назад, никога не бих го повторил. Никога не бих допуснал тези грешки при положение, че получих много добър шанс да се развия. В Етрополе намерих себе си и се опитвам да възродя кариерата си.
- Продължаваш ли да имаш приятели в ЦСКА?
- Приятели силно казано. Единствено по-добра връзка поддържам с Борис Галчев, който сега е треньор в Банско. Когато бях в ЦСКА, той ме прие много добре, много съм му благодарен.
- Преди години понесе жесток удар със загубата на родителите си, които загубиха битката с рака...
- Да, първо майка почина, а година и половина по-късно и баща ми. Не успяха да преборят болестта. Няма как, трябва да бъдем силни и да продължаваме напред, защото няма кой друг да ни помогне - както на мен, така и на брат ми. Благодарни сме на роднините ни - лелите и бабите ни, които много ни помагат и ни карат да се опитваме по някакъв начин да превъзмогнем болката.
- Как се вдигаше в този изключително тежък период?
- Проблемът в ЦСКА ми беше точно тогава. Може би и това беше една от причините да постъпя по този начин - да прекаля с нощния живот, но съм си го взел за поука. Тогава по този начин преодолявах болката. Имаше периоди, когато прекалявах и с пиенето.
- Сега какво те мотивира и те кара да продължаваш напред? Смяташ ли, че получаваш сили отгоре от родителите ти?
- Разбира се, надявам се всеки миг да получавам сили от тях. Неслучайно след всеки гол поглеждам нагоре, за да им се отблагодаря. Зная, че те ми помагат. Сънувал съм ги немалко пъти.
- Брат ти къде е, продължи ли във футбола?
- Вече е на 16 години. Тренира в Пирин (Гоце Делчев), учи, продължава с футбола. Дано един ден да постигне мечтата си да играе футбол на високо ниво. Надяваме се някой ден да играем заедно. Той като мен е не само цесекар, а и от Ливърпул. Мечтаем да отидем на "Анфийлд".
- Как са нещата извън футбола, имаш ли приятелка?
- Чувствам се добре, успявам да превъзмогна всичките тези неща и да продължавам напред. Имам приятелка, вече 7 години сме заедно. Тя беше до мен във всичките моменти. Казва се Силвър, в интернет се запознахме. Тогава бях в ЦСКА. Щасливи сме заедно. Тя си е в София, аз в Етрополе, пътувам, за да се срещаме. Винаги е на мачовете ми и ме подкрепя.
- Колко мача натрупа в мъжкия футбол, чувстваш ли се вече опитен футболист?
- Да, вече седми сезон съм в мъжкия футбол. Над 150 мача имам.
- Кои са ти най-паметните мигове във футбола?
- Свързани са с ЦСКА, нормално е, там бях най-много време. Там ми бяха най-добрите моменти. Още в първия мач, в който получих шанс да играя, вкарах гол и победихме с 1:0 - контрола срещу Оборище (Панагюрище) преди старта на сезона. Тогава за първи път играх пред публиката на "Българска армия". Стараех се, опитвах се по всякакъв начин да се раздавам с качествата, които имам, и с любовта към ЦСКА да покажа, че заслужавам да съм там.
- Връщаш ли се на стадион "Българска армия" да гледаш мачове?
- Да, надявам се да побеждават.
- Разпознаваем ли си сред феновете на ЦСКА? Казват ли ти, че искат отново да те виждат с червения екип?
- Случвало ми се е. Много пъти са ми казвали, а и по социалните медии ми пишат, че ми пожелават един ден отново да съм в ЦСКА. Искам го това нещо. Пожелавам си пак да бъдат в ЦСКА, смятам, че мога да дам още на клуба.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
Оператор: КАЛОЯН БАЛАБАНОВ
Монтаж: АНТОН ТОНЧЕВ
