ИГРАЙ ГЕЙМ БЛИЦ 2 И СПЕЧЕЛИ ЗЛАТНА ТОПКА ОТ СТОИЧКОВ - ТУК!

Момчил Кадиев е един от най-големите таланти в българския баскетбол. Роден е на 29 август 2005 година. Юноша на Левски и настоящ състезател на мъжкия тим на „сините“.  Специалистите му предричат голямо бъдеще, а БЛИЦ му го пожелава от сърце.  Момчил гостува в редакцията ни за интервю, в което поговорихме за всичко по малко…

-Какво е настроението в отбора след мача с ЦСКА, който загубихте?
-Не е много добро настроението ни, но се надявам да продължим да доказваме, че сме много сплотен колектив.

-Ти самият как преживя двубоя? По-леко, по-тежко, успя ли да спиш вечерта след дербито?
-По-леко, защото загубата не падна много върху плещите ми.

Топ Коефициенти за Спортни Залози!

- Ти си юноша на Левски. Как точно се озова при „сините“ и кой те запали по баскетбола?
- Сестра ми. Тя е с пет години по-голяма от мен. Тренираше баскетбол. Един ден отидох на неин мач, видях обстановката, видях играта, представянето й и така се запалих по баскетбола.  В училище се организираха тренировки и аз се включих в тях, впоследствие преминах в школата на Левски.

-Вярвал ли си, че още ненавършил 18 години ще намериш място в мъжкия отбор на Левски?
-Не, не съм вярвал. Много се радвам, че аз и другите млади момчета ни се отдаде възможността да заиграем в мъжкия състав на Левски и по някакъв начин, ако можем, да помогнем. 

-Кой те привлече в мъжкия отбор на Левски?
- Митко Ангелов и Тити Папазов. Те говориха с президента на клуба Юлия Боянова. Те ме бяха гледали на републиканското първенство за юноши, харесаха ме и така започнах да тренирам с мъжете. Бях много развълнуван, че ми се отдаде такъв шанс. Имаше го, разбира се, и притеснението, тъй като това беше ново и огромно предизвикателство. Постепенно свикнах с новите условия и с начина на игра.

-Като казваш условия, как пътувате за мачовете извън София. Навремето отборите се придвижваха с клубни автобуси, така ли е и сега?
-Не, при нас не е така в момента, може би заради липсата на ресурси. За гостуващите мачове пътуваме с автомобили, с личните си коли, но ръководството ни предоставя гориво.

-А при по-дългите разстояния как е? Например за мач с Черноморец в Бургас?
- В Левски има баскетболен отбор на състезатели в инвалидни колички, които притежават автобус. Те ни го предоставят и с него пътуваме при по-големи разстояния.

-Коя е най-хубавата и най-уютната зала, в която си играл?
-Тази в Ботевград. Там условията са хубави, настилката е добра. Залата винаги се пълни и се създава атмосфера. Поради всичко това за мен тя е най-хубавата зала за баскетбол в България.

-Искаш ли да поговорим за залите в София, да кажем истината за някои от тях. Как е, например, в „Триадица“? Преди време имаше репортаж, на който беше показано как покривът е прокапал. Така ли е и сега?
-Ами, да. Миналата зима играхме с Черноморец Бургас в зала „Триадица“. Минути преди мача таванът прокапа и се наложи да спрем игра малко след началото на двубоя. Трябваше да изчакаме, за да се почисти паркетът. Чистачките не можеха да смогнат, за да изсушат пода, наложи се да им помогнем.

-Ще бъде хубаво, ако баскетболната федерация и клубовете вземат мерки, за да се създадат отлични условия за тренировка и провеждане на мачове на отборите и на такива таланти като Момчил Кадиев.
Ти си и състезател на националния отбор. Как успя да намери място там?
- С много труд, работа и тренировки. Още на 16 години ме повикаха в отбора. Помня първия си мач за България. Играхме срещу Германия в зала „Триадица“.

-Момчи, а защо точно си в Левски?
-От една страна, защото живея наблизо, а от друга, защото цялото семейство сме левскари. Нямаше как да не се запаля и да не заобичам отбора. Вкъщи първо се гледаше предимно футбол, но когато родителите ни видяха, че сестра ми и аз се увличаме от баскетбола, започнаха да гледат и баскетбол.

-Кой е твоят кумир в баскетбола?
-Коби Брайънт. Помня неговите мачове. Ставах посред  нощите, за да гледам на живо двубои на Лейкърс и неговите отигравания. Беше ми много интересно да наблюдавам и да се наслаждавам на играта на Коби Брайънт.

-А идол в България имаш ли?
-Станимир Маринов.

-А Везенков?
-Е, как. Разбира се, че и Везенков. Той е идол не само на мен и на хората от баскетболните среди, но и на всички хора в България.

-Правим интервюто на 1 ноември. Точно на тази дата през 1946 година се изиграва първият мач от НБА. Ето че ти точно днес ни гостуваш. Затова искам да ти пожелая един ден да достигнеш до НБА.
-Благодаря ви. Стига човек да желае нещо силно и да се труди, всичко може да се постигне…

-Левски има ли сили тази година за титлата или поне да спечели отново Купата на България?
-Рано е да се каже, до края на сезона има още доста време. Мисля, че когато наближат финалните мачове, ще сме готови да атакуваме двата трофея.



-Може ли да надигнем малко завесата и да ни кажеш какво е поведението на Митко Ангелов и на Тити Папазов по време на тренировките. Знаем, че и двамата са емоционални. Всъщност, Тити идва ли на тренировките или само Митко Ангелов ги води?
-Изцяло ги води само Митко Ангелов. Той се държи много добре с нас.

-А Тити?
-Винаги е много внимателен с нас. И на тренировките, на които идва понякога да гледа, и извън залата.

-Гадже имаш ли?
-Не, още нямам.

-Какво обичаш да правиш извън тренировките?
-Да излизам с приятелите ми,  които са от моето училище. Обичам да гледам филми, както и да чета книги.

-В кое училище учиш?
-Уча в Национална финансово-стопанска гимназия. Тя е специализирана за икономика, мениджмънт и бизнес развитие. Вече съм последна година и съм много доволен.

-После накъде. Отиваш на кръстопът и ще трябва да избираш. Висше образование или само и единствено на баскетбола ще се отдадеш? Или пък и двете?
- Говорих с родителите ми, искам да запиша висше, но ще видим впоследствие как ще се развият нещата.

-Пожелавам ти да си здрав, да се развиваш и да вървиш смело напред!
-Благодаря ви много!
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Снимки  Георги КОЛЕВ
Оператор Калоян БАЛАБАНОВ
Монтаж Антон ТОНЧЕВ

* Снимка: Костадин Андонов/Startphoto.bg