Олимпийските игри в Рио де Жанейро ще бъдат открити след броени дни. Още в събота обаче се очаква да видим на старт един състезател с необикновена история за болест, битка, воля и победа. На блокчетата на басейна за сериите на 400 метра индивидуално съчетано плуване ще застане 22-годишният американец Чейс Калиш.

Само преди 14 години участието на Калиш на каквото и да е състезание е било изключително трудно предвидимо. По това време той е подложен на изкуствено обдишване и лежи в кома, а майка му ридае в съседната чакалня.

Сега Чейс е на Олимпиадата, но когато е едва осемгодишен историята е съвсем друга. Един ден участва заедно с майка си и баща си в бягане на пет километра. Още на следващата нощ се буди с болки в краката и пълзейки се довлича до стаята на родителите си. На следващата вечер малчуганът е отнесен от баща си в болницата, тъй като не може да ходи. По това време Майк и Кейти Калиш могат само да мечтаят за едно нещо – синът им да се събуди и да проходи отново.

„Това бяха тъмни времена“, спомня си Майк Калиш, стоейки до басейна в Омаха в края на юни, за да види как синът му печели американските квалификации на 400 метра съчетано плуване и взима квота за олимпийския си дебют в Рио де Жанейро. Тогава вече настъпва време за празнуване за цялото семейство Калиш.

Но е и време за размисъл за Кейти Калиш, тъй като 14 години по-рано, докато седи в чакалнята на болницата в Балтимор, тя знае само едно нещо – синът й е в изкуствена кома и му е поставена диагноза Синдром на Гилен-Баре. Това е автоимунно разстройство, което всяка година покосява между 3000 и 6000 души в САЩ. 80 процента от тях се възстановяват напълно. В този момент лекарите и сестрите, а и всички други, уверяват Кейти, че Чейс най-вероятно ще се оправи, че комата е временна и той отново ще проходи.

Това обаче изглеждат просто успокоения за родителите, които бдят на смени в болницата и които са поканили един треньор по плуване да стои в дома им и да се грижи за останалите им деца. Думите на медиците не носят утеха на Майк и Кейти, тъй като пред очите им са други доказателства: респиратор, кома, болница.

„Единствено, което си мислех по това време беше: Губя сина си“, разкрива Кейти Калиш. Тя признава, че е седяла в чакалнята и е плакала. Тогава при нея идва една медицинска сестра, прегръща я и казва: „Трябва да се борите заедно. Положението на сина ви е временно. Току що в съседна стая едно момиченце почина от рак. Тя няма да се върне при родителите си, а вашият син ще се прибере.“

„Не мисля, че след тази вечер съм плакала. Просто сторих това, което всяка майка прави. Държах главата си изправена, ходех в болницата и правех всичко, за да бъда до леглото на моето дете. Когато Чейс се събуди от комата и махнаха респиратора, вече бях майката, която трябваше да бъда през цялото време, а не да се самосъжалявам“, признава Кейти Калиш.

Синдромът на Гилен-Баре вече е част от миналото на Чейс Калиш, но възстановяването му от това състояние дава индикации за това, в което той ще се превърне. Когато се събужда от комата, той все още има поставена тръба за хранене. Заради нея малкият Чейс може да комуникира с останалите единствено чрез мигане за „Да“ и „Не“. На телевизора в стаята върви детски телевизионен канал за анимационни филмчета, но той няма начин да каже на хората да сменят програмата. Преместване в клиника за рехабилитация му предоставя възможност за разнообразие, за истинска свобода, но дори седмици по-късно ходенето и дори седенето му причиняват болка. Единственият изход за него е малък басейн.

„Пуснаха го в басейна и това промени всичко – психически и физически. Желанието на Чейс постоянно беше да се върне във водата... Сигурен съм, че точно там се роди неговият състезателен дух и плуването се оказа голяма крачка към възстановяването му“, спомня си Майк Калиш.

На семейството е казано, че Чейс вероятно ще остане между шест месеца и една година в клиниката по рехабилитация. Три месеца по-късно малчуганът е изписан от болницата, а родителите му бутат инвалидната количка. Синът им настоява те да оставят количката в клиниката. „Не я взимайте. Никога повече няма да я ползвам“, казва тогава Чейс.

Когато се прибира у дома, отказва да използва и проходилка. Вместо това се тътри наоколо и се подпира за мебелите. Докато бавно се подобрява, той използва плуването като терапия. „Постоянно търсех начин да се върна в басейна. Това ми липсваше най-много“, спомня си американският олимпиец.

Семейство Калиш е спортна фамилия. Бащата Майк е директор на спортната програма в гимназия „Херефорд“ в окръг Балтимор. По-голямата сестра Кортни, четири години по-възрастна от Чейс, е първият плувец в семейството. Самият Чейс започва да спортува баскетбол, лакрос и футбол. По-малкият му брат Конър също се занимава с плуване, както и сестра им Касиди. Те също участваха в американските квалификации за Рио 2016.

Колкото повече оздравява, Чейс става все по-състезателна натура. Голямата му цел е да победи Кортни (двамата на снимката вдясно). Сестра му тренира при Пол Йетър, който е наставник на Кейти Хоф - седемкратна световна шампионка и носителка на три олимпийски медала (един сребърен и два бронзови). Кортни Калиш е надарен плувец и печели състезания, поставяйки национални рекорди в своите възрастови групи. Тогава се ражда и надпреварата между двамата. Чейс се хвали със своите времена в басейна, а сестра му се заяжда с него с въпроси дали тези постижения са някакви рекорди. Кортни е достатъчно добра в плуването и по този начин си спечелва стипендия за университета Южна Калифорния. Успява да участва в олимпийски квалификации, но контузия на глезена проваля състезателната й кариера. В същото време Чейс преживява трансформацията от човек, който преследва Майкъл Фелпс за автографи до партньор на носителя на 22 олимпийски медала.

След Лондон 2012 Чейс Калиш и Боб Боумън, дългогодишният треньор на Фелпс, начертават план за следващите четири години. Идеята е Чейс да участва на международни състезания – Тихоокеанските игри, световното първенство през 2015 година в Казан. Това ще са подготвителните стъпки към участието на олимпийските игри в Рио де Жанейро. Калиш трябва да започне да учи в Джорджия и да се подготвя при Джак Бауърли – един от най-уважаваните колежански плувни треньори в САЩ. Планът на Чейс и Боб обаче предвиждал свобода и никакво разсейване с учение в годината точно преди Рио 2016. По пътя към изпълнение на начертаната програма има и спънки.

Чейс се представя добре в Джорджия и поставя национален рекорд на 400 ярда съчетано плуване, но през пролетта на 2014 година започва спад. Тогава той и Боб Боумън (двамата на снимката вляво) решават да се върнат в Балтимор. Опитният треньор забелязва, че ученикът му не е в желаната форма. Появяват се и първите спорове между двамата. Разминаванията стигат до фаза, в която Чейс Калиш почва да мисли за отказване от предварителния план и за връщане в Джорджия, за да продължи тренировките при Джак Бауърли. Все пак това е специалист, който на всеки четири години класира свои възпитаници на олимпийски игри, бил е треньор на американския женски тим по плуване в Пекин 2008 и в Рио де Жанейро ще бъде асистент на Боумън в мъжкия отбор. Тогава обаче се появява неочаквана пречка – самият Бауърли.

„Прояви се като адвокат на дявола. Джак не е от треньорите, които нарушават собствениците си принципи заради повдигането на самочувствието на някого и да спечели слава на чужд гръб. Той единствено искаше сам да извади най-доброто от своите състезатели“, разказва Чейс.

Така за плувеца остава единствената възможност – да се върне при Боумън. Тренировките му печелят участие на световното първенство в Казан през миналата година. Там Калиш обаче финишира трети на 400 метра съчетано плуване. Пред него се нареждат японецът Дайя Сето и унгарецът Давид Верасто. Когато се връща в Балтимор, Чейс почти незабавно отново влиза в басейна. В този момент Боумън е поел тренировките по плуване на университета Аризона Стейт. Калиш заминава след него, за да продължи подготовката си.

През миналия септември Чейс Калиш получава телефонно обаждане от Майкъл Фелпс, който едновременно му е приятел и идол. Още същия ден двамата скачат в басейна за тренировка. Във водата няма други хора. Мотивацията на Калиш се повишава. Той не пропуска тренировка през целия сезон. В първия ден на квалификациите през юни Чейс побеждава с лекота Джей Литърленд, който също се класира за олимпийските игри, и опитния Райън Лохте в съчетаното плуване на 400 метра. Представянето на Чейс Калиш кара Фелпс да се просълзи.

„Мисля, че след плуването на 400 метра съчетано аз бях най-развълнуваният човек край басейна. Чувствах се горд, сякаш по-малкият ми брат спечели“, признава Фелпс, който е олимпийски и световен рекордьор в дисциплината (4:03,84 минути).

Самият Майкъл Фелпс печели квота за Рио де Жанейро в три дисциплини и му предстои участие на пета олимпиада. Преди 14 години този негов малък брат обаче е бил на болнично легло в кома, а само след броени дни ще се бори за олимпийски медал. Ако го стори, Чейс Калиш ще има една невероятна история и едни огромни усилия, които са му стрували това отличие.
Бари СВЪРЛУГА, „Вашингтон Поуст“