Намибия е далеч от своята олимпийска слава. 20 години изминаха от сребърните медали на Франки Фредерикс на 100 и 200 метра от Атланта'96, когато повтори постиженията си от Барселона'92. Сега южноафриканската държава не таи надежди за силно представяне в Рио де Жанейро, въпреки че вече влезе в новините от олимпийските игри в Бразилия. Първата новина беше напълно негативна. Боксьорът Джонас Джуниъс, знаменосец на делегацията на откриването на Рио 2016, беше арестуван по обвинение за опит за сексуално посегателство срещу камериерка в олимпийското село. Днес той беше освободен, но не и оневинен.

Вторият случай представи намибийския спорт в друга светлина. Някои ще кажат, че светлината отново е негативна. Други ще контрират, че историята е типично олимпийска, мотивираща и емоционална. Става дума за колоездача Дан Крейвън. Първо трябва да се отбележи, че това не е типичният намибийски спортист. 33-годишният Дан е бял, брадат и с очила. Повече прилича на модерно хипи, а не на професионален спортист, какъвто всъщност е. Той е пълна противоположност на професионалните колоездачи от съвременната ера. Мнозина считат, че само с присъствието си Дан възстановява баланса и прави колоезденето по-човешки спорт, а не състезание на истински роботи върху две колела.

Крейвън участва в надпреварата на шосейното колоездене в Рио де Жанейро, където по подобие на голяма част от състезателите не успя да финишира. Той е на Олимпиадата с велосипед само за това за състезание, тъй като няма квота и право да участие в надпреварата по часовник. След края на шосейното колоездене Дан си услажда със сладолед в олимпийското село, изпива няколко бири с други спортисти. Тогава получава неочаквано обаждане. Поканен е да се състезава в „часовника“, тъй като заради контузии от шосейната надпревара броят на участниците е изключително намален и има свободни места. Първоначалният отговор на намибиеца е отрицателен.

Причината за отказа е очевиден. Той няма велосипед за такова състезание, няма необходимите капли, каска и екипировка. „В този случай беше все едно да се пусна в състезание от Формула 1 с автомобил от НАСКАР“, признава колоездачът.

„Тогава се обадих на няколко близки, проведох и чат с приятели. Те ме подтикваха към очевидното решение, което явно сам бях взел, но отказвах да приема. Исках да се състезавам. Колко хора получават неочаквана покана да участват на олимпийските игри? Това е невъзможно да се случи при други условия. Ако се питате защо отказах първоначално, ще отговоря: страхувах се да не нараня собственото си самочувствие с представяне под минималните очаквания. След това обаче си спомних, че това са олимпийските игри и представям страната си пред целия свят. Какво по-яко от това?“, допълва Крейвън.

Спортът не е чужд в семейството на Дан. Неговият дядо Даниел е легенда на ръгбито в ЮАР. Даниел Крейвън започва сериозно да се занимава с колоездене едва като студент в Университета на Стеленбос (ЮАР). След като взима диплома за политически науки, философия и икономика, той се мести в Швейцария през 2005 година, за да се занимава професионално с колоездене. Година по-късно заема второто място в надпреварата по часовник на Африканския шампионат. Междувременно сменя няколко отбора в Европа и завършва втори в шосейното колоездене на Африканския шампионат през 2013 година. За най-голям успех в кариерата си счита участието на Вуелта а Еспаня през 2014 година.

Когато Дан Крейвън застава на старта в Рио де Жанейро за надпреварата по часовник, той знае, че нещо различно от последното място е напълно непостижимо и ще бъде истинско чудо. Още повече, че не е тренирал за подобна надпревара на Олимпиадата и няма нужната екипировка. Участва единствено защото обича своята родина и е преодолял собственото си его. Преди началото Квейвън има една цел. Да не бъде задминат от мощния датчанин Кристофер Юул Йенсен, който стартира 12 минути по-късно.

„Между мен е него имаше шестима колоездачи. Очаквах да бъда задминат от всеки един от тях. Всъщност, изпревари ме само един. Финиширах и дори трябваше за няколко минути да седна на един от „горещите столове“ на лидерите, тъй като бях с второ време от двама финиширали. Това беше невероятно“, разказва Дан.

Намибиецът твърди, че е щастлив от решението да се състезава. Доволен е от своето представяне, въпреки че завършва на последно място. Дан Крейвън е доволен, тъй като това последно място му носи вътрешно удовлетворение за добре свършена работа на олимпийските игри след разочароващото представяне в шосейната надпревара, където не финишира.

„Ако някои си мислят, че последното ми място е унизително за мен, те нямат представа през какво съм минал. Трябваше да ме видят, когато имах синдром на хроничната умора и дори не можех да отлепя от последната стартова позиция на състезанието в Линкълн през 2013 година. Тези хора не знаят за каква нищожна заплата се състезавах тогава. Онова беше унизително, а не представянето ми в Рио. Ето ме, сега стоя горд от добре свършена работа и с надпис „Намибия“ на гърдите ми“, призна колоездачът.

В статистиката срещу името му стои и знамето та Намибия. Това е държава в южната част на Африка и има население от 2 милиона души. Преди да получи независимост през 1990 година, страната се нарича Германска Югозападна Африка. След първата световна война е под британски контрол и южноафриканско управление. Намибия има малко значими спортни герои, а Дан Крейвън вече е един от тях.

„В страната всяка година се открива ново работно място на всеки 12 допълнителни туристи, които посещават Намибия. От състезанията в които участвам знам, че много малко хора знаят къде са намери родината ми. След това проверяват в „Гугъл“ и виждат колко е красива страната. Следващата стъпка е посещение на Намибия. Когато бях малък, единственото лице на родината ми пред света беше Франки Фредерикс. Той има огромна роля за това, което съм в момента. Веднъж говорих с Франки и той ме мотивира. Без него всичко щеше да е различно“, признава Дан Крейвън.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ