Параолимпийците са спортисти, които в повечето случаи не получават същото внимание и уважение като напълно здравите състезатели. Не са малко случаите, в които атлети с увреждания се оплакват от различното отношение към тях. Може да е странно, но един британски младеж призна за подобно поведение по време на течащите в момента параолимпийски игри в Рио де Жанейро.

В петък Джони Пийкок защити титлата си от Параолимпиадата в Лондон през 2012 година в спринта на 100 метра в категория Т44, в която се състезават атлети с поне един ампутиран под коляното крак. В Лондон той побеждава на финала големия фаворит и параолимпийска звезда Оскар Писториус.

„Да победя Писториус беше по-лесно, отколкото да стигна до стадиона в Рио де Жанейро. Два часа пътувах с автобус. Бразилците са затворили олимпийските магистрали, за да пестят пари. Казаха ни, че поне два часа трябва да се возим, за да стигнем до стадиона. Това е някаква ужасна шега, която говори колко нищожно уважение получаваме, понеже сме параолимпийци. За един спортист, който отива на състезание, е пагубно преди това да седи толкова дълго неподвижен. Вредно е за мускулите. За това аз предпочетох да стоя прав в автобуса и да правя упражнения“, разкри Пийкок.

„Отиваш на стадиона и виждаш празните трибуни. А преди началото на параолимийските игри беше обявено, че всички билети са продадени. Трудно ми е да повярвам, че е така, защото долното ниво е полупразно, а горното дори не е отворено. Няма достатъчно публика, за да се създаде атмосфера на голямо състезание. Тези, които са на трибуните, са много шумни и ни подкрепят, но такъв брой зрители има и на по-малките състезания за параолимпийци“, добавя британецът.

Джони Пийкок и останалите спортисти с увреждания в Рио де Жанейро може и да не получават заслуженото уважение, но той обаче се радва на голяма популярност и респект в родината си. Един от най-големите английски спортисти за последните 20 години Дейвид Бекъм дори публикува във „Фейсбук“ своя снимка с малкия Джони и майка му. Фотото е направено преди няколко години и беше придружено със следния коментар: „Преди няколко години имах щастието да срещна това смело малко момче на име Джони и неговата майка. Сега той е златен медалист от Рио... Поздравления и благодарности, че служиш за вдъхновение...“

Пийкок е роден в Кембридж на 28 май 1993 година. На петгодишна възраст се разболява от менингит. Болестта води до увреждане на десния му крак и се налага ампутация под коляното. Момчето е запалено по спорта и иска да играе футбол. Насочен е към параолимпийските спортове от клиниката, в която поставят изкуствената протеза на крака му.

12 години по-късно Джони Пийкок поставя световен рекорд в спринта на 100 метра за параолимпийци в своята категория. На състезание в САЩ преминава дистанцията за 10,85 секунди, подобрявайки предишния рекорд на Марлон Шърли с 0,06 секунди. Постижението на британеца е подобрено от американеца Ричард Брауни, който на световното първенство за параолимпийци в Лион през 2013 година бяга за 10,83 секунди на полуфинала.

Междувременно Пийкок е спечелил параолимпийската титла от Лондон 2012 в спринта на 100 метра Т44 с време 10,90 секунди. Неговият успех прави от треньора му Дан Пфаф притежател на уникално постижение. Той е първият специалист, който е извел свои спортисти до олимпийската и параолимпийската титла на 100 метра. Пфаф е треньор на канадеца Донован Бейли при спечелването на златния медал от Атланта'96.

Джони Пийкок пропуска световното първенство през 2015 година заради контузия. В началото на тази година подновява работа с Дан Пфаф и през юли поставя нов световен рекорд в своята дисциплина – 10,61 секунди. На Параолимпиадата в Рио де Жанейро дори не се нуждае от толкова бързо бягане за златния медал. На финала триумфира с време 10,81 секунди.

За голямо негово съжаление по време на финалното бягане Джони губи двата си талисмана. Единият от тях е почетния знак на покойния му дядо от участието му във Втората световна война. Другият е сребърна плочка с изображението на свети Кристофър, която му е подарък от неговата майка Линда и пастрока му Стив.

„Обикновено ги залепвам на състезателната си протеза, за да ми носят късмет. След финала в Рио се оказа, че ги няма. Сигурно са паднали. Не можах да ги открия. Служителите на стадиона също ги търсеха безуспешно. Носех ги на финала в Лондон, сега също. Много съм тъжен, тъй като беше връзката ми със семейството, когато не е до мен. Майка ми не успя да дойде в Рио и затова усещам като още по-голяма липсата на тези два талисмана“, разкри Джони Пийкок след спечелването на втората си олимпийска титла.

След като разбраха колко много означават за Джони двата предмета, ръководителите на британския параолимпийски тим в Рио де Жанейро организираха собствено претърсване на стадиона. Първоначално и те нямаха успех. Едва в края на следващия ден двата талисмана бяха открити. Така Джони Пийкок получи своя хепиенд на Параолимпиадата и вече може да отиде на планираната ваканция в Париж със своята приятелка.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ