Матео Стаматов е един от най-големите български таланти във футбола. Роден е на 22 март 1999 година. В момента играе в Септември, а преди това дълго време е част от школата на Еспаньол. Матео има безспорни качества, но три ужасяващи контузии спират кариерата му, която вървеше в много възходяща линия. За негово щастие обаче има хора, които му подават ръка в трудния момент...
-Матео, как се осъществи трансферът ти в Септември през зимата и защо избра да се върнеш в България?
- Преди няколко месеца на една тренировка с Еспаньол получих тежка контузия – скъсах кръстни връзки. Наложи се операция. Имах чувството, че лошото не ме изоставя, защото преди това ми бяха направени две операции на другото коляно. Кариерата ми беше под въпрос. Последва дълго възстановяване. Тогава се намеси шефът на Септември Румен Чандъров. Той ми подаде ръка, за което съм му безкрайно благодарен. Помогна ми да си стъпя на краката и ми предложи да се върна в България и да заиграя в Септември. След подобни травми в Испания трудно ти дават шанс да играеш. И добре, че беше г-н Чандъров. Така се озовах в столичния клуб.
-Многото операции пречупиха ли те психически?
-Сринаха ме, но не ме пречупиха изцяло. Наистина е ужасно тежко. Да е една, да са две, а то цели три операции. Ужасно е да гледаш как другите играят, а ти стоиш отстрани. Но успях да се съвзема. Знаете ли – всичко това обаче те калява и те прави по-силен психически.
-Каква е организацията в Септември и какво е мнението ти за моментното състояние на тима?
- Организацията е на много високо професионално ниво. В отбора има настроение, както и доста добри футболисти начело с Борис Галчев.
-Защо обаче се пречупихте в първия полуфинал за Купата на България срещу Локо (Пд)?
-Първото полувреме изпуснахме две чисти положения. Ако ги бяхме вкарали, мачът щеше да се развие по съвсем друг начин. За наше съжаление не успяхме да се възползваме от появилите се шансове.
-Получи контузия. Има ли опасност отново да е сериозна?
- Не, не. Този път става въпрос за мускулен проблем и не е притеснително.
- Играл си за юношеския национален отбор на България. Имаш ли амбиции да облечеш отново националната фланелка, но този път при младежите?
- Да, разбира се. Стига да съм здрав, защото контузии ми попречиха да се развия на ниво и малко ме върнаха назад. Но, както ви казах, аз не съм от хората, които се предават. Така са ме възпитали моите родители, на които ще им бъда благодарен винаги!
- Играеш и като ляв бек, и като ляв външен халф. Къде се чувстваш най-удобно?
- Зависи от схемата на игра и от съперника. Но и на двете позиции се чувствам добре.
- Къде правиш първите си стъпки във футбола?
- В град Барселона, в кварталния отбор Синк Копес. Още в първи клас, като започнах да уча, ми се отдаваше да играя футбол. Моите съученици ми предложиха да започна във въпросния квартален отбор. Там изкарах две години. От 9 до 11-годишен бях състезател на Санта Андрео. На 11 години играхме срещу Еспаньол и им вкарах два гола. Харесаха ме и през следващия сезон ме привлякоха. Така се озовах в клуб с традиции. Изкарах осем сезона там. Известният мениджър Лъчезар Танев ми помогна да подпиша първия си професионален договор. До контузиите играех редовно. Вкарвал съм голове на доста отбори, включително и няколко на Барселона. С тях често се срещахме – за първенство и в различни турнири.
-Какво е нивото в Еспаньол – терени, база, организация?
-О, там всичко е прекрасно. Има три големи и два малки терена. Всичко е изпипано до най-малкия детайл - екипировка, фитнеси.
-На кой отбор си фен и кой е любимият ти футболист?
- Фен съм на Реал (Мадрид), а най-много харесвам Кристиано Роналдо.
-(смее се). Нека обаче да направим важното уточнение, че съм играл в Еспаньол, а Еспаньол и Барса са големи врагове.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
