14-годишен българин стана шампион на Канада по вдигане на тежести при юношите. Николай Александров, син на трикратния световен и трикратен европейски шампион в този спорт и бронзов медалист от Олимпиадата в Сеул 1988 Александър Върбанов, грабна златния медал в категорията до 56 килограма. Живеещият в Торонто тийнейджър се състезаваше за отбора на Онтарио.

Успехът на младия талант е двоен. Той не само спечели приза на национално ниво, но и успя да счупи провинциалните рекорди по вдигане на тежести. И то не при юношите, а при мъжете. А това са рекорди, които от 21 години не бяха надминавани. Александров успя да изхвърли 87 кг и да изтласка 110 кг. Предишните рекорди на Онтарио бяга съответно 85 кг и 107 кг. С тези резултати той вече покрива нормативите за мъже, които са над 20-годишни. Така българинът се класира за канадското първенство за мъже и жени, което ще се състои през май в Саскатуун, Съскечуан. Преди това младият талант трябва да влезе в мъжкия отбор на Онтарио, тъй като на този етап той се готви с юношеския. За целта ще участва в Ontario Senior Championship през март. Сегашните постижения му дават основания да се надява на медал и там. От най-нетърпеливите да научи за успеха му е бил легендарния български специалист Иван Абаджиев, дългогодишен треньор на баща му в националния отбор на България.

"Говорихме веднага след състезанието, питаме го как е, а на него първите му думи бяха: "Казвай колко вдигна Ники", разказа майката на момчето Ирина. Абаджиев беше в Торонто есента и всеки ден ходеше в школата на Александър Върбанов по вдигане на тежести, за да наблюдава тренировките на възпитаниците му.

"Още тогава Иван Абаджиев казваше, че Ники има дух на шампион", разказа още пред "Български хоризонти" Ирина.

Самата тя е съдия в същия спорт. Николай Александров тренира от около 3,5 години в школата на баща си "Varbanov School of Weghtlifting" в Торонто. Състезава се от около 18 месеца, като това е първият му национален турнир.

"Ники има основата, тя идва от баща му. А това, което баща му е постигнал, е благодарение на тренировките на Иван Абаджиев. Самият Абаджиев пък му даде много полезни лични съвети, когато ни гостуваше", разказа майката на момчето.

"Нямаше съмнения, че Ники ще се справи добре. В много отношения той е по-зрял от нас, възрастните. Има страхотна психика на състезания. Точно в моментите на най-голямо напрежение той успява да се мобилизира, да изключи всякакви външни дразнители и да вложи максималното в спорта. На всяко състезание от шест опита той прави шест сполучливи. И обикновено последните му опити във всяко движение са негови лични рекорди", казва с гордост Ирина. Тя признава, че спортът отнема част от детството на сина й, от времето за игри и забавления с приятели.

"Неговите връстници и съученици се събират в "Макдоналдс", ходят на кино, а той вдига железа в залата", обяснява майката. Но добавя, че в същото време синът й изпитва страхотно вътрешно удовлетворение от това, което прави. "Той пък не разбира увлечението на съучениците си по електронните игри и заведенията и казва, че на него това не му е интересно, не е неговият спорт", добавя Ирина. "Ники не прилича на страдащо или лишено от нещо дете. Спортът му дава възможност да пътува много из Канада, да се среща с нови и различни хора. В залата пък той свикна да общува с по-възрастни от него. Много от състезателите в нашия тим са над 20-годишни, други са 30-годишни - адвокати, лекари, хора с най-различни професии. Едно от момчетата учи за електронен инженер в Торонтийския университет. В почивките между движенията той дава на Ники задачи по математика, проверява му домашните", разказва Ирина. Според нея, спортът е допринесъл много за характера на сина й, а и за успеха му в училище.

"Като по-малък Ники беше изключително буйно дете, трудно се поддаваше на контрол. Спортът му помогна да овладее емоциите си, да канализира енергията си в нещо позитивно", констатира тя. Младият талант е вече в 9 клас и е бил приет в High Performer Program. Това е програма в обществените средни училища, която позволява гъвкав режим за обучение на ученици, ангажирани в топ спорта на национално и международно ниво. Целта е децата да имат възможност на съчетават образованието със състезателната си кариера. Ирина признава, че ролята на семейството за успеха на сина й е огромна. От една страна той има щастието баща му да му бъде личен треньор. Тази година Александър Върбанов го изведе като негов треньор и на националното състезание, защото беше част от треньорския щаб на турнира.

"Родителите ми много ми помагат в живота. Особено много съм щастлив, че такъв човек като баща ми ми е треньор. Кое друго дете има баща, който три пъти да е световен шампион", казва не без гордост и самият Николай. Макар и само на 14 години, той си дава сметка, че спортът е до време и не е приоритетът му за в бъдеще. "Минали сме през всякакви увлечения - от шофьор на автобус, през шофьор на камион и пожарникар, до астронавт", обяснява майка му. От миналата година обаче Ники стои твърдо зад идеята да стане сърдечно-съдов хирург и упорито работи по този въпрос. Сега заляга усилено над учебниците по наука и математика и не чака, а работи за бъдещето си.