Кирил Николов завърши на престижното пето място в едно от най-трудните състезания по планинско бягане, провеждащо се на висока надморска височина - The Rut. Надпреварата се провежда в курорта Биг Скай, Монтана (САЩ). За Дизела това беше поредното му участие в кръг от Световната купа по скайрънинг.
Николов преодоля 28-километровата дистанция с 2400 метра положителна дениве
лация за 3 часа и 23 минути.
Атлетът разказа за случилото се зад Океана, като отчита още една добра новина - отшумелите болки в адукторите, които го измъчваха последните месеци. Сега той се концентрира върху предстоящото му участие в Световното първенство по скайрънинг в Шотландия.
Дизела разкри и за преживян кошмар на Витоша с болезнено падане по време на тренировка. Цялата му публикация в официалната му страница във "Фейсбук":
"Моето "лудо" лято приключи с 15 дни, прекарани в Колорадо и Монтана - САЩ. Едно състезание, което не завърших, и пето място в деветата за сезона Световна Kупа от Скайрънинг сериите. Всичко това в компанията на незнайно как издържащата ме по време на лош сезон и пътувания по състезания съпруга Ивелина, за което адски много й благодаря!
Главната цел на посещението бяха две състезания - Пайкс Пийк маратон, в близост до Колорадо Спрингс, и The Rut Mountain Runs в Big Sky Resort.
А защо "лудо"?
Пролетта започна с контузия с възпалени адуктури. Тя така и не спря да ме мъчи цял сезон – принуди ме да прекратя няколко състезания, да бягам доста посредствено на други, и да откажа трети.
Сякаш контузията не беше достатъчна, в средата на лятото се наложи една седмица принудително въздържание от какъвто и да е спорт. Витоша взе поредната си жертва и остави белег за цял живот върху главата ми. Дари ме с временните четири шева, които едва навих лекаря да махне седмица по-рано от датата за сваляне. За щастие по случайност наблизо бе Вили Мирова, която ми оказа нужната помощ, помогна да спра кръвта и успешно ме изпрати към болницата. За всичко това съм й много благодарен!
Диванът вкъщи също ме спря за няколко дни от нормално трениране, като причини сериозна щета върху един от безименните ми пръсти на краката.
Но понеже пътуването до щатите беше планувано доста отдавна, все пак реших да му дам шанс. Реших да използвам състезанията за тренировка и тест дали изобщо да продължа този сезон или да прекратя за нужната почивка и тотално да се оправя от контузията. Първото състезание, на което участвах тук, само два дни след пристигането - Пайкс Пийк, бе само тренировка. Причините да го приема за такова бяха няколко: надморска височина, стигаща до 4300 м, и тормоза от адукторите след дългото пътуване. По средата на състезанието взех решение да спра: първо, за да не влошавам състоянието си и второ, за да мога все пак да се подготвя за това, което следва.
Следващите няколко дни се възползвах от планините около Болдър. Успях да прекарам доста време около 4000 метра, за да съм сигурен, че на следващото състезания няма да имам проблем поне с височината.
Последва пътуване до Монтана, много километри каране в нищото, много каубойски барове, много бургери, инструкции как да реагираме, ако видим мечка и опит да посетим Glacier National Park. Многото пожари и дим, обаче, ни принуди да се отправим няколко дни по-рано към Биг Скай, където имах възможност да тренирам по трасето на следващото състезание.
Август месец може да е много шантав, специално в Монтана, и го доказа. По време на едната тренировка ме валя сняг и успя да натрупа значителните 5 см и навявания на места с до 30 см. Поне бях екипиран. Тръгвайки от България нещо ме накара да сложа няколко чифта ръкавици и шапки в багажа си.
В деня на самото състезание се чувствах добре. Контузията не бе отшумяла напълно и заради това реших да тръгна доста по-бавно в началото. Това естествено ми коства доста места, но този ден не това беше най-важното за мен. С течение на състезанието започнах да се чувствам все по-добре и съответно започнах да задминавам доста състезатели. Всъщност, проверявайки сплитовете, в сравнение с миналата година на това трасе, с изключение на първата част, навсякаде другаде се движа със същите времена, а последните 5 км дори взимам с 2 минути по-бързо от 2017-та. Явно доста съм се пазил преди това.
В крайна сметка успях да финиширам пети и най-важното - без влошаване на състоянието ми. Това бягане беше и тест, който да определи дали да ходя на Световно първенство след две седмици в Шотландия. Това състезание е сред любимите ми трасета от Световните Скайрънинг Серии. Стискайте ми палци. Имам само 14 дни да се подготвя за там", сподели Кирил Николов.
Дизела заедно с още един от класните ни планински бегачи - Александър Спасов, ще представят България на Световното по скайрънинг в Шотландия, разбра БЛИЦ СПОРТ. Сашо вчера прибави още една победа в колекцията си, спечелвайки "Чупино трейл" в Македония. Победителят от тазгодишното издание на Обиколката на Витоша преодоля 36-километровата дистанция за 3 часа и 48 минути, оставяйки на почти 6 минути след себе си втория Александър Кирковски.
Много силно се представи и съотборникът на Спасов в отбор "Жулистан" - д-р Росен Русев. Победителят от тазгодишните издания на Трявна Ултра (141 км) и Персенк Ултра (160 км) завърши трети в състезанието в Македония вчера.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
