Най-известният български боксьор в момента Кубрат Пулев продължава да мачка на професионалния ринг. Кобрата вече има 6 поредни победи, откакто заряза аматьорския бокс и му предстои седми двубой – на 13 март в Берлин срещу американеца Дани Бачелдер. Българинът е част от една от най-големите мениджърски компании в света - "Зауерланд Ивентс”. Кубрат даде интервю за БЛИЦ, в което, естествено, говори и за Андреа.

-Кобра, биеш наред на профиринга. Сега ти предстои седми двубой – срещу американец.
-(патриотично). Няма да излагаме държавата. Много ясно, че ще бия наред. Затова направих тази крачка, напуснах аматьорския бокс и се прехвърлих при професионалистите. Не мислете, че е лесно, тук са страшни животни.
 
-Какво ще кажеш за американеца, срещу когото ще се изправиш на 13 март?
-Не е лош. Има добра защита, добре удря. Вече му гледах няколко мача. Двубоят е на 13 март (събота). Съперникът ми се казва Дани Бачелдер. Играл е с големи боксьори като Дани Уилямс например, който би Майк Тайсън. Има 25 победи и 7 загуби на професионалния ринг. Сигурен съм, че ще го победя. По-добър съм от него.

-Колко пари взимаш за един такъв мач. В България получаваше по 500 лева заплата от ЦСКА.
-Разликата между аматьорския и професионалния бокс е огромна. Играта става съвсем друга, подготовката също. На профиринга се играят 8, 10 или 12 рунда и това определя как ще се подготвяш. Още в началото от клуба ми казаха, че пари в никакъв случай не се коментират и не може да излиза наяве нищо от договора ми. Така че, не мога да ви кажа колко взимам. Щом направих тази крачка и зарязах аматьорския бокс, значи съм доволен. Парите не са никак малко. Ние българите сме известни с това, че вечно мрънкаме и сме недоволни, но в моя случай сега изпитвам удовлетворение. Още в началото, след като дойдох в Германия, от клуба ми направиха два назъбника, което е задължително. Всеки един от тях струва по 250 евро – горе долу каквато заплата получавах в България. Сами си правете сметка за какъв професионализъм става въпрос. И това е най-малкото. Тук хората работят, готвят се, а не се занимават с интриги, заговори и такива работи. Даже сега осъзнавам, че за аматьори ние сме тренирали прекалено много, тъй като и сега се подготвям толкова часове на ден, колкото и като аматьор. Направи ми впечатление, че хората в Германия тренират спокойно, нормално и без да бързат. Аз имах чувството, че в България все за някъде бързаме, все нещо наваксваме. Тук като свършат тренировка веднага си тръгват, имат други задачи. Аз им викам: “Дайте да си поговорим, да седнем спокойно да се видим”. Няма такова нещо, тук времето не се прахосва ей така.
 
-Имаш шест поредни победи, срещу кого ти беше най-трудно до момента?
-Може би в първия мач, защото ми беше дебют. В последния двубой нокаутирах един конгоанец още във втория рунд. Лошото е, че понатоварих дясната си ръка и доиграх двубоя само с лява. Прасках му тежки ъперкъти в главата и го побърках.
 
-Един ден ще трябва да се изправиш срещу Николай Валуев.
-(смее се). Чакам го този ден с нетърпение. Искам да набера още малко инерция и да се кача на ринга срещу него. Мисля, че няма да имам неуспех. Той вече е стар, тромав и ще го размажа. Играл съм 10-15 спаринга с него, абсолютно нищо не може да ми направи. Няма как да ме изненада, просто всичко е на моя страна.

-А срещу един от братята Кличко?
-Нека да понатрупам опит и ще се изправя и срещу тях. Те с нищо не са повече от мен, така че ще ги смажа. Не ме плашат.
 
-Къде живееш в Германия?
-В хотел в Берлин. Не исках апартамент, тъй като съм сам и ще ми бъде скучно. Аз идвам тук за по две седмици, за да играя спаринги, тъй като в България няма боксьори в моята категория. Тренирам по два пъти на ден, ям по 4-5 пъти и така си прекарвам времето. Вече се сприятелих с хора от нашия регион – има албанци, а и с няколко българи вече се сдружих. Хората тук ме приеха прекрасно. Още след първите 1-2 мача постоянно ми честитят победите. Казват ми: “Добре дошъл в нашия клуб, браво, радваме се за теб.” С няколко думи – супер посрещане и условия. Наеха ми учителка по немски, идва понякога, но нещо ме мързи да уча.

-Какво става след бой. Разкажи как минава една галавечер.
-В залата е пълна лудница. Има по 15-20 хиляди души. Забавляват се, гледат шоу. В професионалния бокс се биеш, докато не паднеш на ринга, в него и съдиите са малко по-безмилостни. След боя се организират купони, на които всички са облечени официално. Има ядене, пиене, песни.

-Половинката ти Андреа вече наблюдава твой мач.
-Да, беше тук в една от най-големите зали в Берлин. Първоначално не искаше да идва, защото не се чувства много добре по време на бой, но след това страшно й хареса. Каза, че иска пак да дойде.

-Как я гледаха немците, знаем с каква предизвикателна външност е.
-Гледаха я (смее се). Напълни им очите. Запазиха й ВИП място, след като разбраха, че ще присъства. Само ме питаха как се казва, а после са разровили сайтове и са намерили коя е, видели са името й, всичко. Понякога мислим германците за балъци, но тези хора са много напред с материала.

-Отдавна се говори и се смята, че германците са по-студени хора.
-Да, по-студени са. Не са като нас темпераментни, да се избиваме по партита и тържества като се напием. Тук такива работи като слухове, интриги и заговори зад гърба няма. Не искам само да започвам темата за бокса в България, защото всички там са разбирачи. Като видях как Марин Димитров спечели пак властта...

-Ти сам подхвана темата за родния бокс.
-Не искам да мисля и да говоря, че пак ще кажа някои простотии. Пресният пример е Детелин Далаклиев. Той стана световен шампион, а още не може да си вземе премията. В случая говорим за 20 000 лева, които са смешни пари. Дори и тях не могат да му ги дадат. Представям си, ако тук в Германия някой стане световен шампион. Ами този човек направо излита в космоса, а не да седи да се моли за някаква смешна премия. Положението в бокса в България още веднъж доказва, че съм взел правилното решение да се махна и да се прехвърля при професионалистите. Аз бях все неудобният, ненормалният, който все разваляше дисциплината. Така е обаче, защото не обичам да мълча и да спестявам истините, от които някои явно ги боли.

-Каква е мечтата ти в професионалния бокс?
-Да стигна поне до една от титлите. Сега си мисля и малко съжалявам, че не направих тази важна стъпка по-рано в кариерата ми. Хората от Германия ми казваха през няколко месеца: “Не знаем какво правиш и още не си дошъл при нас”. Чудеха се защо не съм сред професионалистите, а си губя времето при аматьорите.

-Получи предложение за немско гражданство, но го отклони. Толкова ли си голям патриот?
-Да, дори и повече (леко се ядосва). Никога няма да стана друг. Аз съм българин и обичам държавата си. Колкото и негативни мисли да имам в главата за условията, аз ще продължа да нося българския флаг на шортите си.

-Мъчно ли ти е за Андреа?
-Не много, защото се прибирам често в България. Тренирам при Мишо Таков в ЦСКА, а в Германия отивам само за спаринги и за официалните двубои.

-Няма ли да се жените?
-Нямаме време. Тя е доста отдадена на работата си.
 
-Не си ли щастлив от успехите й? Звучиш разстроен заради постоянната й работата.
-Не, не ме разбирайте погрешно. Радвам се на това, което прави. Искам обаче един ден като се обърне, да е щастлива и да има някой да я оцени. В България хората са лоши, никой не оценява труда на другия, а всеки плюе. Всеки вика, това-онова, всеки мисли кой колко пари взима другия.

-В предишно интервю заяви, че имате идея за дете. Тогава дори с Андреа казахте, че искате три деца.
-Нали знаеш, че като дойде, не пита. На първото дете ще се учим в движение. При второто вече ще сме в час. В момента най-важното е да градим хубави кариери и да разчитаме един на друг. Ето, сега Андреа е в Маями и записва песни с Боб Синклер и Шаги. Щом тези хора искат да правят записи с нея, значи това е някакво признание. Това е успех не само за нея, а и за този велик жанр – чалгата (смее се).

-Ревнуваш ли я, докато ти си в Германия, а тя остава тук – в България?
-Не, и ще ви кажа защо. Първо – тя е отдадена страшно много на работата си. А и ревнуват само комплексираните мъже. Смятам, че след като е опитала с мен, няма как да ми изневери. Като наркотик съм за нея, веднъж щом е била с мен и край. От жените по принцип може да се очаква всичко, но точно от Андреа – в никакъв случай.

-Като разказваш за тези лъскави галавечери, имал ли си възможност ти да й изневериш?
-Защо да го правя, след като държа на нея. Ако не искам да сме заедно, й тегля шута и край. Но аз искам да сме заедно.

-Изпрати й букет от 23 рози за рождения ден.
- Тя е страшно романтична. Понякога реди едни свещи, едни чудесии, страшна работа. Но нали знаете, че романтичните жени са по-умни, така че ето още един плюс за мен.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ