Гълъбин Боевски е изправен пред труден избор. Да отрича до последно, че е бил наясно за наркотиците в куфарите на бразилското летище, с които бе заловен в средата на октомври. Или да се признае за виновен и да се надява това да намали присъдата му. За второто настоява защитата му в лицето на местния адвокат Леандро Перейра, който се ползва с голям авторитет сред сънародниците си. Перейра е специализирал в Германия и до услугите му предимно опират чуждестранни граждани, какъвто у случая и с българина. Юристът коренно е променил стратегията си преди началото на делото, което стартира във вторник.

След като всичките опити на Перейра да убеди съда, че щангистът заслужава да бъде пуснат под домашен арест удариха на камък, адвокатът се обърнал на 180 градуса в позицията си. В прав текст обявил пред Гълъбин и съпругата му, че шансовете той да се отърве някога без да лежи в затвора от аферата, клонят към нула. Мнението му шокирало, както олимпийския шампион по вдигане на тежести от Сидни 2000, така и съпругата му Красимира, която

 

 

Перейра е убеден, че щом досега съдът не е разрешил на Боевски домашен арест и не се е впечатлил от внесената от него петиция от над 70 страници, значи не може да се разчита на добър изход от делото. Бразилецът все още не бил издействал от задържания категоричното му съгласие. Гълъбин държал на първоначалната си версия, че ще пледира за „невинен“. Леандро Перейра обаче го натискал да се пречупи и да разсъди трезво, че затворът няма да му се размине, но поне да не изтърва възможността да си спести някоя и друга годинка от присъдата. А тя, присъдата, ще бъде между 10-15 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Това гласи закона в Бразилия за международен трафик на наркотици в големи размери. При Боевски допълнително утежняващо вината му обстоятелство е именно количеството на заловения кокаин в двата куфара – 9 кг. Всичко над 5 кг според местните власти си е крупен размер.
„Ако се разкае и пледира, че е виновен, има вероятност и да му дадат под десет години. Не е сигурно, но е вариант. До момента не са уважили нито една жалба от страна на защитниците му и определено поведението спрямо него от страна на съда е безцеремонно от това, което научава Краси като го посещава“, разказват близки до Красимира и до Гълъбин.
Олимпийската титла на Боевски и форсираното изкарване на фиктивната му диплома за висше образование от Великотърновския университет бяха сочени първоначално от адвокат Перейра като гаранция, че към щангиста ще се гледа с малко по-добронамерен поглед.

 „Когато в багажа ти има девет кила кокаин и ти си казал, че чантите ти са се скъсали и си купил нови, никой не се интересува дали си бил шампион и какво си правил до този момент.

 

и колко дълго“, говорят помежду си неговите бивши съотборници от националния отбор.
На Боевски не помогна никой. Още преди да огласят случая в България, от външно министерство са търсили контакт с президентката на Бразилия от наш произход – Дилма Русеф, но без резултат. Впоследствие дори Христо Стоичков прие съдбата му присърце и наду главата по телефона на бившия си партньор в нападението на Барселона – Ромарио. Световният шампион от САЩ 94 с кариоките понастоящем е депутат в родината си и се гласи да се включи в битката за кметските избори на Рио де Жанейро. И Ромарио не успя да издейства привилегии за Боевски в затвора в Итай.
Вместо това, българинът е третиран като отрепка. Дори обвинителния му акт е бил прочетен ненадейно, чрез видеовръзка между съда и зандана и в отсъствието на защитника му Леандро Перейра, който не е бил уведомен. Гълъбин почти не разбрал половината от прочетеното, а за превод била повикана на пожар българка. Тя пък нямала официално права да превежда докато на затворник се съобщава конкретно в какво е обвинен. Можело да ползват услугите й единствено по време на разпити. Жалбата на Перейра, че отново правата на клиента му са нарушени, не била уважена. Съдът му върнал писмен отговор, че следващата стъпка е да се очаква датата, на която ще бъде даден ход на същинското дело. Боевски обаче може да преседи зад решетките цяла година преди това да се случи, което засега е най-големият страх на семейството му.
От октомври насам Красимира била

 

 

само за нуждите на Боевски. В това число – хонорар на защитника му Перейра, както и на българска консултантска фирма, съдебни такси за внасяне на петицията по евентуалното му освобождаване под домашен арест. И още – самолетни билети до Сао Пауло за нея, за сина им Пол, който веднъж я придружи, за да срещне баща си и да му даде кураж да не се предава в затвора. Разходи за хотел за нея, за адвокатите, за преводачките, които също са нейн ангажимент. Наем на къща в добър квартал в Сао Пауло, която трябваше да бъде осигурена предварително, за да може съдията да знае къде ще отседне Гълъбин, ако прецени, че може да го освободи до началото на процеса. Красимира прелетяла разстоянието до Бразилия пет пъти от ноември насам. През това време извикала майката на Гълъбин в София, за да поеме грижите за тригодишната Майра, последното дете на фамилията и за 15-годишната Сара, която трудно преодолявала шока от преживяното на летище „Гуарульос“. Пол прекъснал училището за кой ли път и започнал да стои от сутрин до вечер във фитнеса на татко си на ст. „Васил Левски“. Залата в The Mall на бул. „Цариградско шосе“ Краси поверила в ръцете на много близък приятел на мъжа си и негов съветник по финансовите въпроси от години. Същият човек бил оторизиран и да се разплаща ежемесечно към банки, обслужващи кредитите на бившия спортист.
Красимира се принудила да освободи наетата къща в Сао Пауло, защото съдът категорично отказал мярка „домашен арест“. Все по-често гледала да отсяда в по-евтини хотели, за да спестява средства при престоя си. Пол спрял да настоява да пътува с нея, тъй като това също носи финансови загуби на семейството. Два от апартаментите, които се водели на името на Боевски в София и в които той не живеел отдавна били дадени под наем. Засега Красимира се въздържала от следващата стъпка – да продаде два от автомобилите на мъжа си – сребрист спортен Мерцедес SLK и почти чисто нов джип. Сериозни трудности й създавала Сара, която и Краси, и Гълъбин за нищо на света не искали да отказват от тениса. Спортът било единственото средство, което държало психиката на момиченцето и тя започнала отново да пътува по турнири. Само че вместо баща й, който неотлъчно я следвал преди фаталния октомврийски инцидент, сега Сара била съпровождана зад граница със специален нает за целта треньор. На него Красимира

 

 

и давала допълнително дневни при всяко излизане от страна спрямо държавата, в която щерка й предстои да играе.
Двете жени-преводачки, които водела със себе си при визитите си в Сао Пауло въобще не се стремяли да й влизат в положението. Даже напротив. Напоследък се цупели, че вместо в лукса на четиризвездните хотели Краси им наемала стаи в по-скромни хотели и вместо в единични стаи, тя вземала двойни или направо една тройна стая, за да са заедно и да пестят. Наглостта им стигала до там, че вместо да са опора на Красимира и да не я оставят сама, те хуквали по магазините, за да си пазаруват дрешки и парцалки, а след това не се смущавали да й показват трофеите от шопинга.
„Краси е отчаяна, но се държи за пред Гълъбин. Отслабнала е още повече, а неизвестността я плаши. Не знае докъде ще й стигнат парите да се бори, не знае и дали е правилно решението на адвоката да кара Гълъбин да се признае за виновен“, казват приятелки на останалата сама с три деца жена.
Г-жа Боевска ще пътува отново до Бразилия, едва когато научи, че има избрана дата за начало на делото. Тя иска да присъства в съдебната зала за морална опора на половинката си. Преди Краси пътуваше всеки месец, но в момента вече не може да си го позволи от материална гледна точка.
Вече шести месец бившият национал по вдигане на тежести е лишен от свобода. Първите два прекара в ужасяващите условия на свърталището на рецидивисти „Пинейрос“. Там Боевски спеше на пода в килия за осем души, която се обитаваше от трийсет. От Нова година е в сравнително по-нормална обстановка – в затвора „Итай“, където дели килия със седем други чужденци, изчакващи също като него началото на делата им. До един – за наркотици.