Щутгарт води борба за оцеляване в Бундеслигата, само четири години след спечелената титла в Германия. Вестник “Щутгартер Нахрихтен” се обърна към българската легенда на швабите Красимир Балъков, за да сподели опита си от подобна ситуция преди десетилетие. През 2001 г. Бала вкара победния гол за 1:0 над Шалке 04, което остави Щутгарт в елита.
- Г-н Балъков, вече не сте треньор на Черноморец (Бургас) и имате повече време да следите слабия сезон на Щутгарт. Страдате ли заради отбора?
- Ситуацията на тима е много тежка. За мен това не е ново усещане. Знаете ли защо?
- Обяснете!
- Става дума за 2001 г. Положението тогава дори беше още по-трудно, а сега остават 13 мача.
- Помним. В последния кръг, в последната минута на мача, гол на Красимир Балъков. Победа с 1:0 над Шалке 04, Щутгарт се спаси от изпадане. Като в приказките.
- Приказката беше след края на мача. Самите 90 минути бяха истински ад.
- Разкажете!
- Мачът бе като финал и за двата отбора. Шалке 04 се нуждаеше от победата, за да стане шампион. На Щутгарт също бе необходим успех, за да не изпадне. Напрежението бе по-голямо върху противника и това бе нашето предимство.
- Още ли помните гола си?- 89 минути опитвахме да вкараме гол, но се проваляхме. След това ми подадоха топката, концентрирах се, интуитивно стрелях към вратата и влезе. Изпитах огромно психическо облекчение. На всички на стадиона бе ясно, че оставаме в Бундеслигата. Аз обаче не се съмнявах, че ще постигнем целта си.
- Това ли отличава големите футболисти от останалите? Никога не се съмняват.
- По това време бях на 35 години. Имах много опит. Освен това в отбора бяха Звонимир Солдо и още няколко рутинирани играчи. Сега такива няма.
- Какъв съвет ще дадете на младите играчи на Щутгарт като Улрайх, Функ и Гебхарт?
- Трябва винаги да вярват в успеха, да не се предават. Всяка негативна мисъл се отразява на играта на футболиста и вреди на отбора.
- В Щутгарт обаче липсват играчите с опит, отборът е доста млад. Как беше през 2001 г.?
- Имахме 3-4 опитни играчи, каквито в момента Щутгарт няма. Марсело Бордон бе в защита, а Звонимир Солдо пред него. Силвио Майснер и аз в средата на терена, а Виорел Ганя бе в атака. Този гръбнак даваше стабилност на отбора.
- Опитните играчи на Щутгарт – Йенс Леман, Сами Хедира и Александър Хлеб, напуснаха през лятото. На тяхно място клубът не взе други рутинирани играчи.
- Изброените футболисти бяха важни за отбора. Не само заради футболните, но и заради личните си качества. Те бяха лидерите на отбора. Ръководството на клуба не успя да запълни тези дупки./БЛИЦ
