Джанлуиджи Буфон прекрати кариерата си в националния отбор на Италия след провала на тима в баражите за класиране на Мондиал 2018. „Адзурите“ отстъпиха на Швеция с общ резултат 0:1, а реваншът в Милано, завършил при нулево равенство, беше мач №175 за 39-годишния вратар с екипа на националния тим.

Буфон е рекордьор по мачове за родината си в европейския футбол, но в световен мащаб отстъпва на легендарния египтянин Ахмед Хасан, който има 184 срещи с екипа на „фараоните“. Сайтът на УЕФА представи десетте европейски футболисти, които са след Буфон по мачове за националните си отбори. Някои от тях са все още действащи играчи и може да успеят да изпреварят Джиджи Буфон.

Джанлуиджи Буфон (Италия) – 175 мача
Той излезе на първо място в класацията още през март, когато срещу Албания изигра 168-ия си мач за Италия. Това беше среща №1000 в професионалната му кариера. През 2011 година той оглави класацията по изиграни двубои за „адзурите“, когато подобри рекорда на Дино Джоф от 111 мача. „Когато дебютирах за Италия през 1997 година, достигането до тази бройка беше просто мечта“, заяви тогава Буфон, който през 2006 година стана световен шампион.

Икер Касияс (Испания) – 167*
Вратарското откритие на Реал (Мадрид), все още играе с екипа на Порто. Преди години Касияс с прости думи обясни какво означава за него да играе за „червените фурии“: „Отговорност. Гордост. Удоволствеие. Щастие. Отдаденост. Уважение към тези, които са носили екипа преди това.“ С утвърждаването на Давид де Хеа като титуляр за „червените фурии“ за Касияс ще бъде трудно да прибави още някой мач към бройката от 167. За последно той игра за „червените фурии“ през юни.

Виталийс Астафиевс (Латвия) - 166
„Обичам футбола, винаги съм го обичал“, заяви бившият халф, след последния си мач за националния отбор през 2010 година. Тогава той беше 39-годишен. Върхът на кариерата му за Латвия беше участието на Евро 2004. „Направихме чудеса. Всички бяха удивени. Доставихме истинско щастие на себе си и феновете“, призна Астафиевс.

Мартин Рейм (Естония) - 156
„За съжаление няма начин да играя футбол до смъртта си“, заяви Рейм след последния си мач за националния отбор. По това време беше на 38 години, а носеше екипа на Естония в продължение на 17 години. През голяма част от кариерата си игра в родината си, като изключим кратък престой във финландския КооТиПи.

Лотар Матеус (ФРГ/Германия) - 150
Европейски шампион за 1980 г. и световен шампион за 1990-а, халфът беше част от две силни генерации на германския футбол. „Това е най-добрият футболист, срещу когото съм играл. Това е всичко, което трябва да знаете за него“, тези думи на Диего Марадона са достатъчни за описание на бившия германски национал.

Серхио Рамос (Испания) - 148*
Най-младият европейски футболист, достигнал до 100 мача за националния си отбор. Рамос беше на 26 години, когато през март 2013-а закръгли мачовете си за Испания. Той има възможност да играе още мачове за „червените фурии“, с които вече спечели една световна и две европейски титли.

Кристиано Роналдо (Португалия) - 147*
Нямаше да бъде истински Топ 10, ако в него отсъстваше Роналдо. Минаха 14 години откакто 32-годишният португалец дебютира за националния си отбор преди Евро 2004, а след това помогна на тима си да завърши втори на европейското първенство. През миналата година изведе Португалия до европейската титла, а 79-те му гола за националния отбор го нареждат на второ място в Европа по този показател след Ференц Пушкаш (84 попадения за Унгария и Испания).

Роби Кийн (Ейре) - 146
Кийн се сбогува с националния отбор през август 2016-а след 18 години с екипа на „детелините“. През този период вкара 68 гола. Само Пушкаш, Роналдо, Шандор Кочиш и Мирослав Клозе имат повече попадения от ирландеца за националните си отбори.

Анатолий Тимошчук (Украйна) - 144
Евро 2016 беше краят на кариерата му за Украйна. Той достигна кота 100 мача за националния си отбор през 2010 година. Година по-късно беше избран за най-добрия украински футболист след обявяването на независимостта на страната.

Андерс Свенсон (Швеция) – 143
Майсторът на преки свободни удари прекрати кариерата си в националния отбор през ноември 2013 година. Футболистът, който игра за „тре крунур“ на две световни първенства и два европейски шампионата, носеше прякора Тако Андерс по името на любимата му храна.

Томас Равели (Швеция) - 143
Бившият вратар беше известен със страстта, с която играеше за националния си отбор, Йостер и ИФК Гьотеборг. „Когато играех с нож между зъбите, правех най-силните си мачове. Нуждаех се от това напрежение“, признава Равели.
Заб.: Играчите, отбелязани със *, са все още действащи футболисти.