В света на футбола винаги ще има спорове кой „Мондиал“ е бил най-великият, най-големият, най-атрактивният и други „най“. Всеки ще държи на своето мнение, но аз ще цитирам единствения човек и журналист, който е бил очевидец на първите 15 „Мондиала“, или всичките световни първенства от 1930 до 1994 г. Това е уругваецът Диего Лусеро, който прекарва по-голямата част от живота си в Аржентина. Той ми казваше приживе: „Да знаеш, амиго, най-великият „Мондиал“ е този в Мексико през 1970 г.“ А защо е така, ще обясня по-нататък...

Winbet - истинската тръпка от победата! (18+)

Заканите на южноамериканците да си върнат за унижението в Англия през 1966 г. не остават само на думи. В дните преди шампионата избухва скандал, в който английският капитан Боби Мур е обвинен на кражба на златна гривна в Богота. Скоро обаче се разбира, че става дума за нескопосано скалъпена инсценировка. Но скандалът е налице, което е по-важното. Това бе началото на психологическата атака срещу Англия. Преди мача между Бразилия и Англия в групата, наречен „финал преди финала“, последва нова серия удари под пояса. Британците са настанени в центъра на Гуадалахара, а

10 хиляди бразилци цяла нощ танцуват самба

под звуците на три оркестъра, надуват клаксоните на колите, гърмят барабани, експлодират бомбички. А мачът е истински апотеоз на световния футбол! Срещата предлага най-доброто като класа и е завладяващ спектакъл – великолепна техника, стремителни атаки, дуели между големи играчи, майсторски изпълнения, които дълго ще се помнят.

Забележителен е моментът, когато Пеле изпраща с глава коварна топка в ъгъла и извиква „Го-о-о-о-л“, но Бенкс с феноменален плонж отбива, а Краля го поздравява за рефлекса. Удивителното в случая е, че в момента на удара вратарят се намира в противоположния ъгъл, но с котешка пъргавина се хвърля и отбивайки топката, я прехвърля над гредата. Това действително е впечатляваща демонстрация на вратарско изкуство!

През второто полувреме след филигранна комбинация, започната от Тостао и продължена от Пеле, Жаирзиньо от малък ъгъл бележи единствения и победен гол. Този мач в Бразилия е определен като „една от най-ярките страници в националната история.“ По-късно треньорът на Англия Алф Рамзи казва: „В такъв мач от висока класа гол може да се отбележи във всяка секунда.“ Въпреки загубата, това е най-стойностната продукция на световните шампиони в турнира, а някои дори я определят като най-доброто представяне на англичаните във всички техни участия на световни финали до 1970 г. Прочутият Хеленио Херера обобщава: „Това бе образец на футбола за следващото десетилетие!“

Бразилия е провъзгласена за основен фаворит за спечелването на световната купа при класирането си за финалите. Още в първия си мач срещу Чехословакия бразилците демонстрираха такава класа, че съвсем промениха настроението на съперниците си. Светът за първи път вижда изпълнение на

„Горящата тухла“ на Ривелиньо – епизод, който

после влиза във всички учебници по футбол

 В края на първото полувреме Пеле вижда, че вратарят Виктор е излязъл напред и почти от центъра изпраща към вратата параболичен удар, но топката преминава на сантиметри встрани. Втората част е апотеоз на бразилския футболен гений, а Пеле и на два пъти Жаирзиньо постигат голове за антология. Кореспондентът на Чехословашката телеграфна агенция пише за Пеле: „Никой от смъртните не бива да пропуска възможността да види този футболист с топка в краката.“ Колегата му от ФРГ не остава по-назад: „Пеле е същински виртуоз, той твори на терена такива неща, каквито нито едно земно същество не може да си представи.“ Бразилия елиминира на четвъртфинала Перу, а на полуфинала трудно се справя с Уругвай, като от 0:1 довежда резултата до 3:1. Този мач ще се запомни с изпълнение на Краля Пеле, достойно за футболен учебник. Той получава топката сам срещу вратаря Мазуркевич и без да я докосва, го финтира с тяло наляво, а топката минава надясно. После той го заобикаля, но ударът му минава на сантиметри от гредата.

Световният шампион Англия среща на четвъртфинала ФРГ като своеобразно повторение на световния финал от 1966 г. на „Уембли“. Англичаните повеждат с 2:0 и сякаш мислят, че победата им е в кърпа вързана. В 67-ата минута Бекенбауер намалява разликата, но само две минути по-късно Алф Рамзи прави фатален ход с изваждането на Боби Чарлтън от игра. Това е груба треньорска грешка, която е с цената на елиминиране! От този момент психологическата инициатива е на страната на западногерманците, които са и далеч по-свежи в кондиционно отношение. После ветеранът Уве Зеелер макар и с гръб към вратата с удар с глава изравнява, а коментаторите наричат главата му „златна“. В продълженията

вълшебният стрелец Герд Мюлер пуска гилотината върху англичаните,

с която отмъщава за скандалния финал през 1966 г. Детронирането на Англия предизвиква буря от полемики на Острова. Критиките се стоварват върху главата на Рамзи, който е обвинен, че е стегнал играта на тима в тактически корсет. След отпадането на Англия британският министър-председател Харолд Уилсън дори се опитва да извини резултатите от своя изборен неуспех, обяснявайки ги с поражението на родоначалниците на футбола.

А какво правят италианците? Верни на себе си, те отново танцуват по острието на бръснача и за малко не повтарят фиаското от 1966 г., като се класират на първо място в групата, но с една победа, две равенства и 1-0 голова разлика. След като в три мача отбелязват само един гол, те се развихрят на четвъртфинала и потопяват домакините в траур – 4:1.

Полуфиналът между „адзурите“ и ФРГ отдавна е влязъл в историята като „Мачът на столетието“. Това, което се случва през тези инфарктни 120 минути, надминава всички прогнози. Известният съветски коментатор Лев Филатов го описва така: „В мача имаше две футболни партии – едната сериозна, турнирна, а другата блицпартия. И както е в шахмата, първата се нуждае от разбор и анализ, докато втората е хазартна, пълна с риск. Тя ни представи и футбола, и двата отбора в съвършено различна и неочаквана светлина.“ Бонинсеня открива резултата за Италия и цял мач западногерманците безуспешно се мъчат да отключат „катеначото“. Тече вече добавеното време, когато прострелно флангово подаване е засечено от Шнелингер, който отбелязва легендарен гол, който е неговият единствен като национал. А продълженията бяха нещо уникално! Бяха захвърлени всички тактически схеми, играта стана остра, стремителна, хазартна и авантюристична. 2:1 за ФРГ, 2:2, 3:2 за Италия, 3:3 и накрая 4:3 за Италия, която се класира за финала. Герд Мюлер стана голмайстор на първенството с 10 гола. За него треньорът Удо Латек казва: „Такъв феноменален инстинкт към гола не притежава нито Фонтен, нито Зеелер, нито дори Пеле!“

 Финалът между Бразилия и Италия е черешката на тортата, наречена „Мондиал-70“. В него бразилците по фантастичен начин узаконяват своето подавляващо превъзходство и с 4:1 печелят за трети път „Златната богиня“, която става тяхно вечно притежание. Краля Пеле дава началото на победната серия с удар с глава, а после Жерсон, Жаирзиньо и накрая капитана Карлос Алберто подпечатват бразилския успех.

„Мексико-70“ е истински триумф на нападателния футбол,

като най-ярките му носители са бразилци и западногерманци. Защо е най-великото, зрелищно и качествено първенство на планетата? Има великолепни отбори като Бразилия с петима полубогове – Пеле, Тостао, Жаирзиньо, Жерсон и Ривелиньо, Италия с Мацола, Ривера, Рива, Факети, ФРГ с Майер, Бекенбауер, Мюлер, Оверат, Англия с Боби Чарлтън, Боби Мур, Бол, Хърст. Има фантастични мачове, които остават завинаги в историята: Бразилия – Англия 1:0, ФРГ – Англия 3:2, Италия – ФРГ 4:3 („Мачът на столетието“) и финалът Бразилия – Италия 4:1. Има моменти, които са неподвластни на времето – спасяването на Бенкс при удара с глава на Пеле, „Горящата тухла“ на Ривелиньо, бразилските голове срещу Чехословакия, голът на Жаирзиньо срещу Англия, феноменалният финт на Пеле срещу Уругвай, голът на Карлос Алберто срещу Италия...

Този отбор на Бразилия се конкурира със славата на „златния“ тим от 1958 г. в Швеция. Преди първенството мнозина смятат, че това ще бъде тъжната лебедова песен на Пеле, който вече е почти на 30 години. Но именно в Мексико той напълно разкрива цялото си футболно дарование и единодушно е признат за действителния Крал на световния футбол.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ