Бившият шеф на Димитър Бербатов във Фулъм Шахид Кан е пред една от най-грандиозните сделки във футбола в попследните години. Пакистанецът предложи 600 милиона паунда за дома на английския футбол стадион "Уембли" и обеща сериозни инвестиции в 11-годишното съоръжение. Според "Блумбърг" състоянието му се оценява на близо 5 милиарда долара, а сделката за "Уембли" ще е втората му сериозна след покупката на местния футболен клуб Фулъм за около 300 милиона долара.

"Трябва да го поддържаме свеж. Трябва да го поддържаме като съоръжение, на което хората ще продължават да идват", коментира Кан за стадиона, с който лондончани засега отказват да се разделят.

Кан, който е дете на родители от зараждащата се средна класа в Пакистан, първо е привлечен от Средния запад в САЩ от работата на баща си, който продава геодезическо оборудване. Той забелязал, че много от инженерите, които се занимавали с машините, били от Чикаго. Дни след като се установява в кампуса на Университета на Илинойс той си намира работа като мияч на чинии — задача, на която не гледал като стъпка назад, а с чувство на удивление.

Първият път, в който Шахид Кан вижда сняг, е когато самолетът му каца посред снежна буря в Чикаго през 1967 г. Тогава той е на 16 г. и пристига от родния си град Лахор в Пакистан с около 500 долара в джоба, за да учи инженерни науки в Университета на Илинойс. Той не е подготвен за това. Тогава Кан, когото близките наричат “Шад”, успява да се добере до хостел на YMCA, където нощувката струва 2 долара, а 45 години по-късно, с емблематичните си мустаци и прическа, той се появява на корицата на списание Forbes, като “лицето на американската мечта ”.

Милиардерът, който се занимава с търговия с автомобилни части, става първия бизнесмен, който не е с бял цвят на кожата, който купува отбор по американски футбол — Джаксънвил Джагуарс, за 760 млн. долара. Две години по-късно той навлиза и на спортния пазар във Великобритания с придобиването на лондонския футболен клуб Фулъм за 300 млн. долара, по някои оценки. Продавачът по сделката е собственикът на Harrods Мохамед ал Файед.

Разширяването към Лондон е част от зараждаща се тенденция щатски бизнесмени да притежават клубове от двете страни на Атлантическия океан с идеята, че могат да споделят ноухау и дори да обменят фенове. Джагуарс сега играят мачове в Лондон всяка година, а Фулъм играе приятелски срещи в САЩ. “Това са два отделни отбора, но между тях има нещо общо, при което две плюс две прави пет,” споделя Кан пред New York Times през 2013 г. “В САЩ пазарът е малко пренаситен, така че ръстът ще е международен.”