Уругвай спечели Копа Америка за рекордния 15-и път, след като победи Парагвай с 3:0. Тимът не бе взимал трофея от 1995 г. Селекционер на “селесте” е 64-годишният Оскар Вашингтон Табарес, който бе основният фактор за триумфа. Роденият в Монтевидео специалист не е бил сред известните играчи в родината си. Играе предимно за скромни клубове. На 32 години слага край на кариерата си и за известно време работи като учител, което ражда известния му прякор – Ел Маестро (Учителя). Именно заради старата си професия специалистът обръща внимание и на научните изследвания.
“Всичко опира до наука и обучение. Проучванията показаха, че на четвъртфинала срещу Аржентина сме били в най-добрата си форма. Във финалния мач срещу Парагвай май не бяхме в добра кондиция. Научните изследвания отразяват нашата подготовка за Копа Америка. Резултатът явно е добър и ще продължаваме по същата програма”, заяви белокосият специалист.
Друга известна черта на Табарес е страстта му към Че Гевара, аржентинският марксист, революционер и партизански лидер, убит на 9 октомври 1967 година. Дори дъщеря му Таня носи името на последната приятелка на Команданте Гевара. Самият Че за известно време е практикувал като футболен треньор. Това става в един лагер в Перу по време на известното му пътуване в Латинска Америка с мотоциклет. В някои от тези мачове аржентинският комунист дори се включва като вратар или крило.
Като запален привърженик на Ернесто Гевара, Табарес със сигурност е запознат с максимата на аржентинеца относно най-популярния спорт в света: “Футболът не е просто игра, това е средство за революция”. Учителя успя да промени статуквото на Копа Америка и изведе Уругвай до триумфа, въпреки че за фаворити бяха считани двата континентални колоса – Аржентина и Бразилия. Оскар Табарес покори родината на своя кумир.
Успехът на “селесте” се крие в отборната игра и колектива. Обединената работа на всички в името на изпълнението на задачата е сред важните основи на любимия на Че Гевара марксизъм и комунизъм. На това заложи Оскар Табарес и направи своята футболна революция без да загуби мач. Дори и звездите Диего Форлан и Луис Суарес бяха подчинили представянето си на колектива. Самият Форлан призна, че изпитва удоволствие от играта си за националния отбор и гледа на Суарес като на партньор, а не като на по-млад конкурент.
“Успехът ни е много голям и лично за мен удовлетворителен. Сега обаче ни предстои много тежка задача. Трябва да се класираме за Мондиал 2014. Квалификациите са съвсем различно нещо. Има домакински фактор, смяна на климата, пътуване. Всеки е мотивиран да спечели пред родна публика. Това прави класирането за световното първенство много трудно. Още повече, че ние сме шампион на Южна Америка и всеки ще иска да ни победи”, заяви Табарес след победата с 3:0 над Парагвай.
В момента Учителя е най-обичаната личност в Уругвай, след като преди година изведе националния отбор до четвъртото място в света (тимът не бе заемал такава позиция от 1970 г.), а сега спечели и Копа Америка. В края на 2009 г. обаче той бе пред уволнение. Всички в страната бяха настръхнали срещу него. Уругвай не успя да се класира директно за Мондиал 2010 и трябваше да бъде спечелен труден бараж с Коста Рика. Месеци по-късно Табарес бе избран за Треньор № 1 на Южна Америка за 2010 г.
“Следващата ми цел е да интегрирам някои млади играчи в следващия петгодишен цикъл. Това е ключът към продължителния успех. Винаги трябва да обръщаш внимание на бъдещите поколения. От тактическа гледна точка няма какво ново да се измисли, така че всичко опира до правилната постройка и приложението й от футболистите. Затова играчите трябва да бъдат обучавани докато са млади”, поясни 64-годишният треньор.
В Европа Оскар Табарес има противоречива кариера. През сезон 1994/95 извежда Каляри до 9-о място в Серия “А” и това му спечелва преместване в Милан. Престоят му при “росонерите” продължава точно 22 мача. Започва със загуба от Фиорентина в мача за Суперкупата и приключва с поражение с 2:3 от Пиаченца на “Джузепе Меаца”. През сезон 1997/98 класира Овиедо в Примера дивисион и се завръща в Каляри. Вторият му престой на остров Сардиния обаче продължава 4 мача – едно равенство и три загуби.
В Южна Америка е водил уругвайски и аржентински отбори, както и колумбийския Депортиво (Кали). Най-големият му успех е през 1987 г., когато с Пенярол взима Копа Либертадорес. През 1992 г. печели аржентинския шампионат Апертура с Бока Хуниорс и несъществуващия вече турнир Суперкопа Мастерс. Два пъти е бил начело на националния отбор на Уругвай до 20 г., като през 1983 г. триумфира на Панамериканските игри. На 13 февруари 2006 г. за втори път в кариерата си поема представителния тим на родината си и година по-късно извежда тима до четвърто място на Копа Америка. Първият му престой начело на “селесте” приключва с поражението 0:2 от Италия на осминафиналите на Мондиал`90.
ВЕСЕЛИН РУСИНОВ/БЛИЦ
