Докато Манчестър Юнайтед и Барселона се изправят един срещу друг в спор за европейската купа днес в Рим, това е повод да си спомним за най-паметните моменти от предходните финали. Добри или лоши, това са мигове, които ще останат във футболното съзнание завинаги.
30. Дилемата на Хорн: Реал (М) - Фиорентина, 1957 г.
Играчите на Фиорентина опитаха да притиснат рефера Леополд Хорн да се съобрази с решението на лайнсмена, който бе вдигнал засада, преди отсъдената от него дузпа. Италианците нямаха успех в протестите си, но Алфредо ди Стефано от бялата точка имаше. 1:0 в 70-ата минута, а малко по-късно Хенто оформи окончателната рамка на победата с 2:0.
29. Красотата на Серена: Реал (М) - Партизан, 1966 г.
Реал (Мадрид), подмладен и подновен, спечели отново купата след 6-годишно прекъсване, благодарение на неочакван изстрел на Франсиско Серена от 30-ина метра, който изпрати топката в далечния ъгъл на вратата на Партизан. В 55-ата минута Васович бе извел сърбите напред, а малко преди гола на Серена, Амансио бе изравнил.
28. Смутени и объркани: Бенфика - Барселона, 1961 г.
Защитникът на Барселона Енрике Генсана скочи да изчисти топката с глава при центриране на Бенфика, докато вратарят Антонио Рамалетс излезе да боксира. И двамата се разминаха, топката се удари в гредата и влетя в мрежата, за да направи резултата 2:1 за португалците в средата на първото полувреме. Те добавиха нови две попадения през втората част, за да материализират превъзходството си.
27. Изгонването на Леман: Барселона - Арсенал, 2006 г.
Финалът за Йенс Леман продължи само 18 минути, преди да бъде изгонен за събарянето на Самуел Ето*о на границата на наказателното поле. Той стана първият играч, изгонен на финал за европейската купа. Макар и с човек по-малко Арсенал поведе в резултата, преди два късни гола да направят Барселона шампион на континента за втори път.
26. Победният гол на Робъртсън: Нотингам - Хамбургер, 1980 г.
След двойно подаване с Гари Бъртълс, Джон Робъртсън се освободи на границата на наказателното поле и отправи нисък изстрел с десния крак, който не остави шансове на Рудолф Каргус. Втора поредна победа на финал с 1:0 и втора европейска титла за Нотингам, който е шампион на Англия само веднъж.
25. Златната резерва: Борусия Д - Ювентус, 1997 г.
Карл-Хайнц Ридле вкара на два пъти, но местното момче Ларс Рикен, едва на 20, бе този, който гарантира купата за Дортмунд, разписвайки се едва 16 секунди след влизането си в игра. Той вкара с първото си докосване, за да направи 3:1 и да остави Ювентус без отговор.
24. Първият триумф на "Белия балет": Реал (М) - Реймс, 1956 г.
Типичен пробив и центриране на Франсиско Хенто позволиха на Ектор Риал да вкара победното попадение в седемголовия трилър. Реал за пръв път излезе напред, но това бе и крайният резултат (4:3).
23. Холандска афера: Милан - Стяуа, 1989 г.
Когато Марко ван Бастен се възползва от подаване от дълбочина на Франк Рийкард, за да вкара четвъртия гол за Милан в началото на втората част, това превърна вечерта в изцяло холандска афера. Рууд Гулит бе вкарал два гола по-рано, а Ван Бастен още един.
22. Моментът на Клуйверт: Аякс - Милан, 1995 г.
Патрик Клуйверт най-после намери някакво пространство в наказателното поле на Милан 5 минути преди края, посрещна центриране на Франк Рийкард, преодоля двама защитници и направи безпомощен Себастиано Роси. Единствен гол в мача, но на каква цена!
21. Обръщането на Кройф: Аякс - Интер, 1972 г.
Йохан Кройф гледаше как Тарчизио Бургнич се сблъсква с вратаря Ивано Бордон, веднага смени посоката и изпрати топката в опразнената врата за първия от двата си гола за 2:0.
20. Почитта на Еузебио: Бенфика - Реал (М), 1962 г.
Авторът на два гола в мача Еузебио пробяга 30 м след последния съдийски сигнал, за да догони Ференц Пушкаш и да му демонстрира почитта си, искайки фланелката му. Унгарецът вкара три за Реал, но Бенфика спечели с 5:3.
19. Дългият пробив на Раул: Реал (М) - Валенсия, 2000 г.
Фернандо Мориентес и Стив Макманаман вкараха за Реал (М), преди Раул да добави красив трети, след като пробяга 50 м с топката и стреля точно от труден ъгъл.
18. Героичното представяне на Спинк: Астън Вила - Байерн, 1982 г.
Джими Римър напусна играта с контузия на врата и между гредите на Астън Вила трябваше да застане неопитният Найджъл Спинк. Той обаче направи поредица от важни акробатични спасявания срещу Карл-Хайнц Румениге, Ули Хьонес и Курт Нидермайер, за да запази преднината на Вила след решителнияи единствен гол на Питър Уит в 66-ата минута.
17. Вдъхновението на Ривера: Милан - Бенфика, 1963 г.
Шест години по-рано "Златното момче" вършееше в полузащитата на Милан, изработвайки двата гола на Жозе Алтафини. Първият падна след брилянтно завъртане и удар от 15 м. Това попадение неутрализира ранния гол на Еузебио, а после комбинацията Ривера - Алтафини доведе до още един гол, за да донесе първата купа на шампионите във витрината на Милан.
16. Двамата Кенеди: Ливърпул - Реал (М), 1981 г.
Когато Алън Кенеди получи топката след тъч на Рей Кенеди, никой не очакваше левият бек да преодолее Рафаел Гарсия Кортес и да изпрати топката в мрежата от малък ъгъл. 1:0 8 минути преди края и трета КЕШ за Ливърпул.
15. Изравнителният гол на Гемъл: Селтик - Интер, 1967 г.
Томи Гемъл получи топката след пас на Джим Крейг и с удар от 20 м изравни срещу Интер. По-рано Сандро Мацола бе извел италианците напред от дузпа, а Стив Чалмърс донесе пълния обрат 5 минути преди края. Селтик стана първият британски клуб, който спечели КЕШ.
14. Ил Гранде Интер: Интер - Реал (М), 1964 г.
Почти целият мач се игра в половината на Интер, но изключителното представяне на вратаря Сарти и защитниците Бургнич и Факети спираше застаряващите Хенто, Пушкаш и Ди Стефано. Героят бе Сандро Мацола, който вкара два гола за италианците и асистира за ключовия втори, вкаран от Милани от границата на наказателното поле след грешка на вратаря на Реал Висенте.
13. Сладко отмъщение: Милан - Ливърпул, 2007 г.
Отмъщението на Милан за драматично загубения финал в Истанбул две години по-рано бе още по-сладко, тъй като изглеждаше, че при първия от двата си гола Пипо Индзаги докосна топката с ръка, отклонявайки свободен удар на Андреа Пирло в мрежата зад Пепе Рейна. Той вкара отново в края, а голът на Дирк Кайт за Ливърпул бе твърде малко и твърде късно.
12. Театърът на Гробелар: Ливърпул - Рома, 1984 г.
Светът запомни завинаги театъра на Брус Гробелар. Клатещите му се крака и играещи колена бяха достатъчни да разсеят Франческо Грациани и той да изпрати над гредата решителната дузпа след 1:1 за 120 минути Фил Нийл и Роберто Пруцо вкараха головете още през първото полувреме.
11. Най-после триумф за Васович: Аякс - Панатинайкос, 1971 г.
83 000 зрители на "Уембли" видяха дългоочаквания триумф на Аякс и постановяването на доминацията на тоталния футбол. Дик ван Дайк и автогол на Капсис донесоха победата 2:0 над Панатинайкос, а това бе и най-щастливият миг за капитана Велибор Васович, който по-рано загуби два финала с Партизан (1966) и Аякс (1967), разписвайки се и в двата.
10. Ужасът на "Хейзел": Ювентус - Ливърпул, 1985 г.
Голът от дузпа на Мишел Платини, донесъл победата с 1:0 на "Старата госпожа", е последното, което се помни. 39 души, предимно италианци премазани загинаха. Около час преди началото на двубоя, привърженици на Ливърпул събориха преградна стена и нахлуха в сектора с фенове на Юве на стадион "Хейзел" в Брюксел. В резултат всички английски отбори бяха извадени от евротурнирите за 5 г., а Ливърпул за 6. Инцидентът е наречен "най-черният час в историята на европейските турнири".
9. Денят на Дукадам, Стяуа - Барселона, 1986 г.
След 120 минути без почти никакви голови положения, при дузпите не беше много по-различно. Мариус Лакатуш и Габриел Балинт вкараха единствените две дузпи. На вратата на Барса Хавиер Урутикоечея спаси ударите на Маяру и Ласло Бьольони, но дори неговото постижение бе нищожно на фона на грандиозното представяне на вратаря на румънците Хелмут Дукадам. Един след друг Алесанко, Педраса, Пичи Алонсо и Маркос се провалиха, заставайки срещу него. Спасените от него четири дузпи донесоха европейската титла за пръв път в Източна Европа.
8. Неочакваният герой Шварценбек: Байерн - Атлетико М, 1974 г.
През 1974 г. Байерн гарнира третата си поредна шампионска титла в страната с първа германска КЕШ. В последната минута от продълженията срещу Атлетико (М) на "Хейзел", неочакваният герой бе Георг Шварценбек, който изравни с удар от 35 м, след като 5 минути по-рано Луис бе извел испанците напред. В първото в историята преиграване на финал за европейската купа Байерн подчини Атлетико и по два гола на Ули Хьонес и Герд Мюлер за 4:0.
7. Далглиш над оградата: Ливърпул - Брюж, 1978 г.
Феновете на Ливърпул винаги ще помнят как Кени Далглиш прескача загражденията около терена на "Уембли", за да коленичи пред тях след гола, който остави КЕШ в ръцете на мърсисайдци за втора поредна година. Той получи топката от Греъм Сунес, измъкна се от засадата и от малък ъгъл прехвърли датския вратар Биргер Йенсен, който спаси поне 5 чисти гола преди това.
6.Петата на Маджер: Порто - Байерн, 1987 г.
Парадоксът бе, че през 1987 г. Порто все още бе единственият клуб от Голямата тройка на Португалия без европейски трофей. Рабах Маджер коригира това. След като Лудвиг Кьогъл бе открил за баварците, Маджер вкара с пета, за да изравни резултата. Пеле казва за този гол: "Ако той не се бе обърнал да види, дали топката влиза в мрежата, това щеше да е най-великият гол, който съм виждал". Шокът върху Байрен бе такъв, че допусна нов гол на Жуари две минути по-късно и титлата остана за Порто.
5. Гениалният Зизу: Реал (М) - Леверкузен, 2002 г.
Зинедин Зидан донесе деветата европейска купа в историята на Реал с един от головете на века. След центриране на Роберто Карлуш от ляво в края на първата част той стреля точно с воле след обръщане от границата на наказателното поле. По-рано Раул и Лусио вкараха за 1:1.
4. Просто The Best: Манчестър Юн - Бенфика, 1968 г.
Брайън Кид спечели топката с глава във въздуха след дълго подаване, Джордж Бест я овладя и по пътя си към вратата елиминира португалски защитник и вратаря Жозе Енрике, завършвайки спокойно с попадение за 2:1 в третата минута от продълженията. В 10-ата година от трагедията в Мюнхен, оцелелият Боби Чарлтън изведе "червените дяволи" напред, но Граса изравни. Брайън Кид и отново Чарлтън вкараха след Бест в продълженията за крайния 4:1.
3. Магията на Ди Стефано: Реал (М) - Айнтрахт, 1960 г.
Алфредо ди Стефано получи топката близо до централната линия, избяга от атаката на немски защитник, пробяга 40 м и от дъгата на наказателното поле завърши хеттрика си, вкарвайки седмия гол за Реал (М) Ференц Пушкаш вкара четири гола в един от най-великите мачове в историята.
2. Късно шоу на "Ноу Камп": Манчестър Юн - Байерн, 1999 г.
Четвъртият съдия току що бе обявил три минути добавено време в мача на "Ноу Камп". Михаел Тарнат не изчисти добре след корнер на Бекъм. Райън Гигс стреля и Теди Шерингам отклони топката в мрежата, за да изравни. Веднага последва нов корнер на Бекъм, Шерингам игра с глава и Оле Гунар Солскяер отклони топката в мрежата на Оливер Кан за втори път, за да оформи един от най-паметните обрати. През първото полувреме Марио Баслер бе извел баварците напред от свободен удар. Манчестър Юн завърши като шампион на Англия, шампион на Европа и носител на ФА къп.
1. Обратът на Джерард и спасяването на Дудек: Ливърпул - Милан, 2005 г.
Когато ударът на Андрей Шевченко бе спасен от Йежи Дудек, това бе краят на най-великия обрат в историята на футбола и може би на най-великия мач. Милан водеше с 3:0 на почивката, но Стивън Джерард вкара един и изработи други два гола, за да могат "червените" да изравнят през втората част и да издържат в продълженията, преди Дудек да бъде спасителят при дузпите.
