Легендата на английския футбол Пол Гаскойн разкри житейската си философия и какво го крепи в битката с алкохола. Той даде откровеното интервю пред “Сън” – вестникът, който организира кампанията за финансиране на петседмичното му лечение от алкохолизъм в САЩ.

”Бях близо до смъртта”, призна след завръщането си в Англия бившият футболист на Нюкасъл, Тотнъм, Евертън и Лацио. Сега 45-годишният англичанин обясни и как се бори с порока и какво мисли за смъртта на Джордж Бест – друга легенда на английския футбол, който обаче не успя да се откаже от пиенето и почина на 59-годишна възраст.

“Аз съм тук, а Джордж почина, лека му пръст. Истината е, че аз извадих късмет. Бест беше феноменален играч, но за съжаление не спря с пиенето. А аз го направих. Преди време няколко пъти съм разговарял с него. Помня едно награждаване на спортист на годината. Той дойде при мен и каза: “Оставам с теб. Двамата сме единствените, които пием”. Всички страняха от него. Истината е, че аз извадих късмет, а той не. Приликата между двамата е, че пиехме много, но аз искам да спечеля борбата с порока, а той не успя. Аз няма да се предам на тази болест. Джордж Бест си е Джордж Бест, но аз съм Пол Гаскойн”, коментира легендарният халф.

“Не знам как ще продължи битката ми с пиенето. Може още днес да ударя едно-две. Истината е, че искам да не пия в следващия един час. И след това пак и пак, и пак. Това е пътят, който аз виждам. Може обаче другата седмица да ударя едно... Ако кажа: Край с алкохола, поставям себе си под натиск. И ако се поддам и изпия една чаша, всички ме наричат лъжец. За това просто искам в следващия час да не пия”, продължи Гаскойн.

Гаскойн разкри и кога за първи път е осъзнал, че има проблем с алкохола.

”Като тийнейджър не близвах и капка, защото мечтаех да стана професионален футболист. Може би бях на 28, когато наистина започнах да пия. По това време започна и да се говори за пиянството във футбола. Много играчи бяха хващани да пият на публични места. Три години по-късно пиянството ми се задълбочи. Горе-долу когато преминах в Мидълзбро. Тогава прекарвах по-голямата част от времето ми вкъщи, с чаша уиски в ръка. Бях самотен пияч”, завърши Гаскойн.