Когато Томето Русев пусна по “Дарик” бомбата, че Марто Петров няма да подписва с Тотнъм, слушах едно мое любимо парче на баба Тина Търнър - “Steamy Windows” (“Запотени прозорци”). Уж сигурната сделка се провали миг преди трансферният прозорец да бъде затворен. Затворен, но и запотен, без обикновеното око да надникне зад него и да види аджеба защо трансфер няма. 
Мартин Петров е най-голямото куче в българския футбол в последните години. Верен до гроб на отбора си, на себе си, на футбола, на идеята, на семейството, на децата, на всичко. И същевременно зъл и убийствено хапещ противника на терена. Навремето този прякор носеше Георги Денев. После някои наричаха така и Камата. Днес прозвището принадлежи на врачанина с чудовищната левачка. Някой обаче се заинати, стискайки здраво кокала между зъбите си, и договорът за Марто между Ман Сити и Тотнъм остана неподписан. За първи път от доста време насам (може би от 99-а и случая със Саутхямптън и Милен Петков) сигурен трансфер на качествен български футболист се срива буквално на финалната права. Причината за провала си остава пълна загадка. Дали заради нежеланието на Тотнъм да пусне Дейвид Бентли в Сити, дали заради прекалената лакомия и стиснатост на еврейския бос на “шпорите” Даниел Леви или заради нещо друго.. Пъзелът не се нарежда поради няколко нещица – Мартин е тръгнал за Лондон, за да премине медицински прегледи, но в последния момент Сити отказва да го продаде. Според правилата, а в Англия те уж са кристално чисти, даден играч поема към клуба-кандидат да го купи само при изричното съгласие на отбора, държащ правата му. Което ще рече, че двете страни би трябвало да са имали вече устна договорка и останалото е дребна формалност. Защо обаче точно в този миг някой подложи крак на Мартин, остава само да гадаем...И как така мениджърът Марк Хюз, който откровено е загърбил българина, изведнъж обяви, че го задържа, за да разчита на него... В Манчестър Сити Марто няма бъдеще. “Ийстланд” се превърна в завръщане в миналото, във фуния на времето, тикаща го назад. И сега Петров ще трябва да стиска зъби, за да поеме отново въздух през януари, когато трансферният прозорец отново ще бъде отворен. Защото аз специално не вярвам на приказките на Марк Хюз. Ако ирландецът се довери на Марто, тревата ще бъде изорана, противниковите защитници ще лежат на земята, обрулени от мощния врачански вятър, а вратарската мрежа ще бъде наръфана от захапката на Кучето. 
Силно се надявам по възможно най-бързия начин Марто да забрави този черен за него 1 септември, тъй като идват два изключително важни мача за България – срещу Черна гора и Италия. Психиката му е разбита, след като бе само на косъм от скъсването на небесносиния синджир. Врачанинът обаче не веднъж е доказвал, че пред него няма спирачки – нито физически, нито психически. Излизал е на терена и се е хвърлял в битката като лъв.. Не, грешка – като куче.
Помня един случай с Мартин през 1998 година, когато, още невръстен юноша, той правеше първите си стъпки в ЦСКА. Беше през август... Град Молде, Норвегия, ферибот, на който бяха качени “червените” футболисти. Мачът с местния тим от турнира за купата на УЕФА току-що бе свършил (0:0) и играчите напускаха красивото кътче на скандинавската страна, заобиколено от величествени фиорди. Всички се бяха струпали на едно място и коментираха оживено случилото се на терена. Само един от тях се бе отделил настрани. Държеше главата си, а очите му бяха пълни със сълзи. Марто хапеше нервно устни и съжаляваше за онази ситуация, в която изпусна сигурен гол. Опитах се да го успокоя, но той ме погледна с чудовищен поглед и отсече: “Стига, стига! Живи или мъртви, на реванша тия трябва да ги смачкаме. Иначе не бива да я носим червената фланелка!”. Тогава се убедих, че този момък един ден ще пробие в Европа заради изключителната си воля и нечовешкия си хъс да печели. Тогава се убедих, че след Денев и Стоичков се ражда още едно “армейско куче”. Тогава разбрах що е то да обичаш футбола.
От този миг насетне съдбата многократно си правеше закачки с Мартин. Той проби в Сервет, във Волфсбург, в националния отбор, но травмите и контузиите го дебнеха постоянно и го жилеха, опитвайки да спрат неговия полет в Атлетико (Мадрид) и Манчестър Сити. Сега и проклетият провален трансфер –също. Марто обаче е готов да захапе и съдбата, за да оцелее и да бъде познатият боец. И, повярвайте, врачанинът ще го направи...
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ