Кристиано Роналдо очаквано спечели „Златната топка“ на сп. „Франс Футбол“ за най-добър футболист в света за 2016 година. Френското издание от тази година отново самостоятелно връчва наградата, след като в предишните няколко години организираше анкетата съвместно с ФИФА. Сега определянето на носителя на приза стана с гласуване на кореспондентите на „Франс Футбол“ из целия свят.

Победата на Роналдо не сюрпризира. Може да се приеме като изненада присъствието на двама играчи на сензационния английски шампион Лестър в първата десетка. Рияд Марез е седми с 20 точки в крайното класиране, а веднага зад него е Джейми Варди с 11 точки.

Любопитното е, че Варди дори има и първо място в една от анкетите. Тя е на кореспондента от Вануату. Английският представител гласува за Кристиано Роналдо, а голмайсторът на Лестър дори не е в тройката. Същата е ситуацията и с вота на алжирския представител и Рияд Марез.

В броя си, посветен на „Златната топка“ и Кристиано Роналдо, „Франс Футбол“ отделя внимание и на други изненадващи отбори, успели да наредят свои играчи в първата десетка в анкетата на френското издание.

ВИЧЕНЦА (Паоло Роси, 5-и през 1978 г.)
През сезон 1977/78 Виченца тъкмо се е завърнал в италианския елит и финишира на второ място след Ювентус. С 24 попадения Паоло Роси става голмайстор на Серия „А“ за първи път в кариерата си и се оказва първият в историята футболист, станал топреализатор на Серия „Б“ и Серия „А“ в две поредни години. Това впечатлява журналистите, които отреждат на Роси пето място в крайното класиране за „Златната топка“. Четири години по-късно нападателят печели „Златната топка“, но вече като световен шампион.

БЕРИНГЕН/БЕВЕРЕН (Уилфрид ван Мур, 4-и през 1980 г.)
Четвъртото място на Ван Мур се дължи най-вече на силното му представяне по време на европейското първенство, където Белгия завършва на второ място. Участието му на клубно ниво със сигурност не му носи позитиви в гласуването за „Златната топка“, тъй като през 1979/80 играе за Беринген, който завършва 15-и в шампионата, а през лятото на 1980 година се мести в четвъртия Беверен.

НАНСИ (Мишел Платини, 5-и през 1976 г.)
През сезон 1975/76 Нанси се завръща във френската първа дивизия, а тимът от Лотарингия се играе силно в елита и финишира на седмо място. В основата на успешното представяне е Мишел Платини, който по това време е 20-годишен и вкарва 22 гола в първенството. Това му спечелва не само дебют в националния отбор на Франция, но и пето място в класирането за „Златната топка“. В периода 1983-1985 Платини печели „Златната топка“ три поредни пъти.

СТАЛ МИЕЛЕЦ (Гжегож Лато, 6-и през 1974 г.)
През сезон 1973/74 Стал Миелец и Гжегож Лато завършват на трето място в полското първенство. Мястото на крилото в челната десетка за „Златната топка“ се дължи единствено на силното му представяне за националния отбор на Полша, който заема третото място на Мондиал'74 във ФРГ.

КАЛЯРИ (Джиджи Рива, 6-и през 1968 г.)
Според италианските стандарти през 70-те години на ХХ век Каляри е скромен отбор. През сезон 1967/68 тимът от Сардиния тъкмо се е върнал в Серия „А“ и завършва на девето място. На следващия сезон отборът е втори, а едва през 1969/70 печели титлата. Как тогава да си обясним шестото място на Рива в гласуването за „Златната топка“ през 1968 г. Единственият верен отговор са 20-те му гола в италианския шампионат и участието му в националния отбор на Италия при спечелването на европейското първенство.

ЛОКЕРЕН/ВЕРОНА (Пребен Елкер Ларсен, 3-и през 1984 г.)
Третото място на Елкер в класацията се дължи на участието му на полуфинал на Евро'84 с Дания и със силния му старт в Серия „А“. През сезон 1983/84 като играч на Локерен той завършва на 10-о място в Белгия с 16 реализирани гола. През лятото на 1984 година покрай участието си на европейското първенство прави и трансфер във Верона, който тъкмо е завършил шести в Серия „А“. Силният старт на датчанина в италианското първенство убеждава журналистите да гласуват за него в анкетата. Няколко месеца по-късно Верона печели шампионската титла в Серия „А“.

ФУЛЪМ (Джони Хейнс, 3-и през 1961 г.)
До 1961 г. Фулъм няма никакви успехи. Няма спечелени трофея, ако не броим двете титли на втора дивизия. През същата тази година обаче халфът на „котиджърс“ Джони Хейнс завършва трети в гласуването за „Златната топка“. Това предно класиране се дължи единствено на факта, че Хейнс е капитан на националния отбор на Англия и с него „трите лъва“ печелят Шампионата на британските нации (турнир с участието на Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия).

БЛЕКПУЛ (Стенли Матюс, 1-и през 1956 г.)
Това е първият носител на „Златната топка“. Наградата е връчена на легендарния англичанин по-скоро като признание за цялостната му кариера. По това време той е на 41 години и по-скоро е в края на състезателната си кариера, отколкото в нейния пик.

ОКСЕР (Енцо Шифо, 6-и през 1990 г.)
През 1980 година Оксер не печели никакъв трофей, а Белгия отпада на 1/8-финалите на световното първенство. „Жирондинците“ се представят единствено силно в Купата на УЕФА, където отпадат от Фиорентина на четвъртфиналите.

РОТ-ВАЙС ЕСЕН (Хелмут Ран, 2-ри през 1958 г.)
Рот-Вайс Есен печели единствената си шампионска титла през 1955 година. Единственото обяснение за второто място на Хелмут Ран е второ му място в голмайсторската листа на Мондиал'58, където вкарва шест попадения. Преди Ран е само Жюст Фонтен (13 попадения), който печели и „Златната топка“.