От бедността до величието

В продължение на 12 дни Еузебио е крит в хотел под фалшиво име

София, България

5 Ян. 201413:32

14897

Еузебио и треньорът Бела Гутман позират с КЕШ

1 от 1

Светът на футбола се прости с една от най-големите си икони. Легендарният португалски нападател Еузебио почина на 71-годишна възраст. Влиянието му във футбола беше емблематично, а футболната му кариера често е давана за пример и вдъхновение на редица играчи. Все пак през 1965 г. той става първият тъмнокож носител на “Златната топка” и остава единствен до 1987 г., когато наградата на сп. “Франс Футбол” е дадена на холандеца Рууд Гулит.

На 25 януари 1942 г. в квартал Мафалала на Лоуренсо Маркеш (сега Мапуту) в Португалска Източна Африка (днешен Мозамбик) се ражда Еузебио да Силва Ферейра. Баща му Лауриндо Антонио да Силва е бял железопътен работник от Ангола, а майка му Елиса Анисабени е тъмнокожа жителка на Мозамбик, която преди това има още три деца. Още на 8-годишна възраст Еузебио остава

сирак, тъй като баща му умира от тетанус. Грижите за него са поети от майка му. Заради бедността, в която расте, малкият Еузебио често не ходи на училище, а времето му е запълвано от игра на футбол с боси крака върху импровизирани игрища и с импровизирани топки.

Първоначално започва да играе организирано футбол в отбора Ос Бразилейрос (Бразилците), който е кръстен в чест на силния бразилски национален отбор от 50-те години на ХХ век. Заедно със свои приятели Еузебио създава аматьорския отбор, а топките им са направени от чорапи и вестници. Опитва да заиграе в любимия си тим Групо Депортиво де Лоуренсо Маркеш, който е сателитен отбор на Бенфика, но е отхвърлен. След това започва да играе за Спортинг Клубе де Лоуренсо Маркеш, където като 15-годишен е забелязан от скаут на Ювентус. Майка му отказва да го пусне в Италия. Докато играе за юношеския тим, той записва няколко мача за първия състав. В последния си сезон за Спортинг Клубе през 1960 г. Еузебио печели титлите в Кампионато Провинсиал де Мозамбик и Кампеонато Дистритал де Лоуренсо Маркеш.

Като 18-годишен е забелязан от бразилеца Жозе Карлос Бауер, който го предлага на бившия си тим Сао Пауло. Бразилският клуб отказва да привлече младия нападател, който по това време бяга 100 метра за 11 секунди. След това Бауер разказва за Еузебио на бившия си треньор в Сао Пауло Бела Гутман, който вече е начело на Бенфика. “Орлите” от Лисабон плащат на Спортинг Клубе де Лоуренсо Маркеш 350 000 португалски ескудос, което в днешна равностойност е около 136 000 евро. Другият гранд от португалската столица Спортинг оспорва трансфера, тъй като Спортинг Клубе де Лоуренсо Маркеш е негов сателит. На 12 декември 1960 г. Еузебио пристига в Лисабон, но Бенфика веднага го праща в град Лагос, област Алгарве, тъй като се страхува Спортинг (Лисабон) да не отмъкне младия футболист. До финализирането на трансфера Еузебио ползва фалшивото име Рут Малосо. В продължение на 12 дни той не напуска хотелската си стая и в един момент изявява желание да избяга от Португалия, но е разубеден от майка си.

Регистриран е като футболист на Бенфика едва през май 1961 г., а първият му мач е на 23 май срещу Атлетико (Лисабон). “Орлите” печелят контролата с 4:2, а Еузебио вкарва хеттрик. Дебютът му в официален мач за Бенфика е на 1 юни 1961 г. срещу Витория (Сетубал) в среща реванш от третия кръг на Купата на Португалия. В този двубой Бенфика играе с резервите, тъй като в предишния ден първият тим участва в мач от КЕШ срещу Барселона. Витория (Сетубал) печели с 4:1, като Еузебио бележи гол за тима си и пропуска дузпа. Това е първата от общо петте дузпи, които той не успява да реализира през кариерата си. Десет дни по-късно нападателят участва за първи път в мач от първенството на Португалия, като бележи гол за успеха с 4:0 над Беленензеш. На 15 юни Бенфика излиза в Париж срещу Сантос на Пеле. Еузебио влиза като резерва на почивката, когато бразилският тим води с 4:0. Малко след това резултатът става 5:0, но между 63-ата и 80-ата младият футболист на “орлите” вкарва три гола и печели дузпа, която е пропусната от Жозе Аугусто. Крайният резултат е 6:3 за Сантос, но Еузебио се оказва на първата страница на в. “Екип”.

Следващият сезон е успешен за родения в Мозамбик нападател. Той вкарва 12 гола в 17 мача от първенството, въпреки че Бенфика завършва на трето място. “Орлите” печелят Купата на Португалия, а Еузебио вкарва два гола за победата над Витория (Сетубал). През същия сезон Бенфика триумфира в КЕШ след 5:3 над Реал (Мадрид), а Черната перла бележи две попадения. Като играч на Бенфика Еузебио взима 11 шампионски титли, 5 Купи на Португалия, играе три финала за КЕШ и печели турнира през 1962 г. Седем пъти става голмайстор на Португалия. През 1965 г. получава “Златната топка”, а през 1962, 1966 и 1968 г. заема второ място в гласуването за наградата, връчвана от сп. “Франс Футбол”. Последният му мач за Бенфика е на 18 юни 1975 в Казабланка, когато вече е на 33 години.

През 1976 г. играе за Бейра Мар в португалската Първа дивизия, а през сезон 1977/78 е част от втородивизионния Униао де Томар. Играл е в Северноамериканската сокър лига за три различни отбора от 1975 до 1977 г. Първо е футболист на Бостън Минитман, а след това носи екипите на Торонто Метрос-Кроейша и Лас Вегас Куиксилвърс. Най-успешният му сезон там е през 1976 г., когато с Торонто Метрос-Кроейша печели титлата, след 3:0 на финала срещу Минесота Кикс, където вкарва два гола. През същата година играе 10 мача за мексиканския Монтерей. Въпреки контузиите на колената Еузебио се връща в САЩ, където играе за Ню Джърси Американс в Американската сокър лига през сезон 1978/79. През следващия шампионат е играч на Бъфало Сталиънс в шампионата по футбол в зала. След това слага край на кариерата си.

На 8 октомври 1961 г. Еузебио дебютира за националния отбор на Португалия при изненадващата загуба с 2:4 от Люксембург, като нападателят бележи единия гол за тима си. Черната перла изиграва общо 64 мача за националния тим, в които бележи 41 попадения. Когато се отказва, тези постижения са рекордни за Португалия. Рекордът му за изиграни мачове е подобрен от Нене през 1984 г., а този за попаденията се задържа до 2005 г., когато е задминат от Педро Паулета.

Най-големият връх на Еузебио в националния отбор е Мондиал’66, когато става голмайстор на турнира с 9 гола и помага на Португалия да завърши на трето място. Нападателят не играе на други световни първенства, а последният му мач за националния отбор е равенството 2:2 с България в световна квалификация на 10 октомври 1973 г.

На 5 януари 2014 г. Еузебио почина след сърдечен арест. В последните години здравословното му състояние бе доста разклатено, което наложи на няколко пъти влизане в болница.

Напоследък е имало индикации, че великият футболист скоро може да почине. Още приживе той беше почетен със статуя пред стадиона на Бенфика “Ещадио да Луж”.

ОТЛИЧИЯТА НА ЕУЗЕБИО

ОТБОРНИ

Със Спортинг Клубе Лоуренсо Маркеш

Кампеонато Провинсиал де Мозамбик: 1 път

Кампеонато Дистритал де Лоуренсо Маркеш: 1 път

С Бенфика

Шампион на Португалия: 11 пъти

Купа на Португалия: 5 пъти

Носител на КЕШ: 1 път

Купа Рибейро дос Рейс: 3 пъти

Купа на честта: 9 пъти

С Торонто Метрос-Кроейша