БЛИЦ връща лентата повече от 60 години, за да припомни за един скандален мач между двата най-големи отбора в Испания. Съперничеството между Реал и Барселона стига връхната си точка през 30-те години на миналия век, когато избухва Гражданската война. Тя отнема живота на около половин милион души и придава политическа окраска на отношенията между двата клуба. Реал се превръща в отбора на властта и генерал Франсиско Франко. Диктаторът използва успехите на тима като средство за подобряване имиджа на Испания. Барселона и Каталуня стават трън в очите на Франко, който не престава да ги мачка, както на футболния терен, така и извън него. Барса е център на “недисциплинираната" и националистическа Каталуня.
През 1943 година, по време на Втората световна война, се изиграва един от най-скандалните двубои в историята на дербито между Реал и Барселона. Двата тима се изправят в четвъртфинал за Купата на Краля (тогава турнирът е носел името Купата на генералисимус Франко).
В първия полуфинал на 6 юни Барселона печели с 3:0. “Белите” едва се отървават от адската атмосфера на стадиона. Каталунците си позволили да разгромят отбора, подкрепян от властта. Заради отношението и обидите от страна на феновете испанската федерация наказва клуба домакин с 2,06 милиона песети. Причината е жалба от страна на Реал пред правителствените лидери. Победата на Барселона е коментирана като престъпление и неспортсменско поведение.
На реванша положението е далеч по-опасно. Футболистите на Барселона се страхуват за живота си, някои от тях по-късно признават, че са получили смъртни заплахи. Според тогавашни очевидци членове на армията на генерал Франко посещават гостите от Каталуня в съблекалнята минути преди двубоя. “Момчета, играйте спокойно!”, получили предупреждение футболистите на Барса. Бандитите заплашват с пистолети играчите в синьо-червено и им казват: “Трябва да загубите, ако искате да си тръгнете живи оттук.” На трибуните присъстват малко над 40 хиляди зрители. На полувремето Реал води с гръмкото 8:0, домакините вкарват 7 гола за 14 минути. Вратарят на Барселона Луис Миро не успява да види топката при половината попадения, публиката не спира да го замеря и удря с всевъзможни предмети. Съдията обаче не си и помисля да даде край на двубоя, отборът на генерал Франко не може да бъде спрян по пътя към историческата победа. През второто полувреме гостите от Барселона демонстративно спират да играят и получават нови 3 гола за крайното 11:1 в полза на отбора от столицата. Каталунците скрито недоволстват срещу партийната подкрепа. На следващия ден в пресата се съобщава за тоталната хегемония на Реал по време на мача. Журналистът Хуан Антонио Самаранч (след това президент на МОК) си позволява да напише, че футболистите на Барселона не са действали лошо или плахо, просто не са играли. Коментарът на Самаранч му коства журналистическите права, отнети му след заповед на генерал Франко.Омразата на генерал Франко към Барселона стига дори до промяна на името на клуба през 1941 година. Тогава той забранява имената на всички отбори, които не са от кастилски произход. Барселона е принуден да изчисти каталунския флаг от клубната си емблема, тъй като той е сред забранените символи. Името претърпява корекция в начина на изписване на кастилски вариант.
13 юни 1943 година, втори полуфинал
Реал (Мадрид) – Барселона 11:1
1:0 Пруден (5), 2:0 Баринага (30), 3:0 Пруден (32), 4:0 Пруден (35), 5:0 Алонсо (37), 6:0 Курта (39), 7:0 Баринага (42), 8:0 Баринага (44), 9:0 Алонсо (74), 10:0 Баринага (87), 11:0 Ботея (85), 11:1 Мартин (89)
Реал (Мадрид): Марса, Куерехета, Корона, Соуто, Ипина, Молейро, Алсуа, Алонсо, Пруден, Баринага, Ботея
Барселона: Миро, Бенито, Курта, Раич, Росаленч, Калве, Соспедра, Ескола, Мартин, Сесар, Вале
