Светът на спорта е буквално изцяло спрял в момента. Почти всички футболни първенства са прекратени, а е напълно възможно и въобще да не бъдат възобновени заради върлуващия коронавирус. 

Английската Висша лига не прави изключение и също е спряна, което се случва за пръв път от сезон 1962/1963. Вижте какво пише в "Сън" по темата:

Winbet - победата е емоция! (18+)

Какво се случва тогава?
През въпросният сезон футболът е спрян за три месеца заради студ, стотици мачове са отложени, а отборите призовават първенството да бъде отменено. Това е една от най-студените зими на 20-и век (б.р. - според представите на англичаните за студ), като температурите падат до минус 16 градуса през януари. Реките замръзват, а снегът не спира в продължение на 10 дни. 

Един отбор решава да не спира да тренира, докато всички останали се отдават на почивка и топлината на домовете си. Това е Лестър, който благодарение на неспирните занимания в снега прави серия победи след подновяването на шампионата, изкачва се на върха в таблицата и достига финал за ФА Къп. Наричат ги "ледените крале", но краят на сезона е лош за тях - загуба на формата и загуба на челната позиция.

Защитникът Франсис Маклинтък си спомня това време с голямо умиление. 

„Беше странно, но не можехме да направим много, за да променим това. И решихме да продължим. Нашето ръководство искаше да изиграем сезона до края, докато други отбори се оплакваха и искаха мачовете и дори сезонът да бъде отменен. За нас обаче не беше толкова драматично.

Ние бяхме млада и ентусиазирана група, която просто желаеше да играе футбол. Плюс това - около 75 процента от състава и треньорския състав бяха шотландци. Значи за нас това беше просто още едно северно лято.

Имахме и терена на "Филбърт Стрийт", който беше много добре управляван и поддържан. Други се надпреварваха да постигнат нашите стандарти.

Вратарят ни Гордън Бенкс беше с два чифта обувки на терена за игра - единият му крак беше с бутонки, докато другият с кожени обувки, за да пази баланс. Аз носех едни и същи през целия сезон", разказва Маклинтак.

„В най-големите студове ходех в парка и карах децата да удрят топката, за да се размрази и да мога да тренирам. А в същото време от мен висяха ледени висулки. След това отивахме с Бенкс и Дейви Гибсън на терена, в почивния ни ден неделя и упражнявахме ударите си в най-големите виелици. Просто бяхме луди по футбола и бяхме щастливи", продължава разказа си Маклинтък.

Болтън, Ливърпул и дори шампионите от Евертън прекарват 10 седмици, без да играят, но не и Лестър. "Лисиците" тренират почти всеки ден, а клубът дори успява да спечели приходи от това, тъй като хиляди се струпват на тренировъчните мачове, които се провеждат в студа всяка седмица. 

„За повечето от нас това беше смешно. Понякога на тренировките се пързаляхме по гръб в продължение на 20 метра и това завършваше с червени ресни по гърбовете ни. Понякога пътувахме до други градове, за да намерим по-топло място за трениране. Ходихме до Брайтън, например, но и там беше студено", разказва още той.

Маклинтък признава, че тогава са си мислели, че зимата никога няма да свърши. Но смята, че сегашната ситуация с коронавируса е много по-притеснителна. 

„Коронавирусът е много по-опасен от малко сняг или студ. Това е нещо, което се отразява на цялото земно кълбо. 

Големият въпрос е дали Ливърпул ще спечели първенството или целият сезон ще бъде отменен. Знам, че за тях би било истинска трагедия, ако не вдигнат шампионската титла, защото се справят блестящо досега през сезона", завършва бившият халф на Лестър, Арсенал и КПР.