Привърженик на Удинезе стана истинска медийна звезда в Италия. Ентусиастът изгледа сам в сектора за гости победата с 2:0 като гост на Сампдория в понеделник. Нито един друг запалянко на “фриуланите” не присъства на стадион “Луиджи Ферарис”. Домакините потвърдиха, че са продали един единствен билет за трибуната. Медиите в Италия се поинтересуваха от историята на запалянкото, който сам бе разпънал знаме на Удинезе и подкрепяше тима на Франческо Гуидолин.

Оказа се, че 37-годишният Ариго Броведани е търговец на вино, който случайно се е намирал в региона и решил да отиде на мача в студената декемврийска вечер, който неговите любимци спечелиха. ”Бях в Генуа за работна среща и обикновено в този период на годината предприемам пътуване в този район. Пълно съвпадение е обаче, че Удинезе играеше тук по същото време, така че се възползвах и си купих билет, обясни Ариго. - Ако съм в град, където се случва да играе Удинезе, моите клиенти ми изпращат безплатни билети, тъй като те знаят за страстта, която изпитвам към този тим. Този път това не беше възможно и трябваше сам да се сдобия с пропуск за двубоя. Това не беше лесно, тъй като първо трябваше да си купя “фен паспорт”, за да мога да си купя билет за гостуване и това отнема 18 за издаването му. По тази причина написах писмо до Сампдория, за да съм сигурен, че всичко ще мине гладко и те бяха много отзивчиви.“

„Пътувах до Генуа, стигнах до стадиона и чак тогава разбрах, че съм единственият фен на Удинезе там! Тогава стюардите ме питаха дали искам да се преместя на централната трибуна, но аз настоях да гледам мача от сектора за гости, след като си бях купил билет за там. Имах знаме на Удинезе, тъй като го нося винаги в колата си. Тифозите на Самп ме аплодираха, след като вкарахме и те бяха наистина много мили. Стюардите ми предложиха кафе, тогава шефовете на Сампдория дойдоха, за да ми дадат фланелка на отбора, разказва Броведани пред медиите, цитирани от gong.bg. - След края на мача, когато си тръгнах, привърженици на Самп дойдоха при мен и ми предложиха да ме черпят нещо за пиене, поздравявайки ме за моята страст. За жалост обаче не можех да остана дълго, тъй като трябваше да се заема с работни ангажименти.”