Цък, цък, цък, гол! Класическо, феноменално разцъкване, при което целият тим на противника стои като препариран и докато се усети какво се случва, хоп – топката в мрежата! В този момент си казваш: Благодаря ти, Господи, че ме направи свидетел на тази красота. Не става въпрос за Барса, Реал, Ман Юнайтед, Челси или Арсенал. Ама стига с тия колоси! За Фулъм иде реч, за Фулъм, батка!

 

Кланяме се пред футболните богове, а не виждаме, че има и други класици, които могат да ти стоплят зажаднялата за емоции душица. Снощи Фулъм за пореден път ни доказа, че я пипа прекрасно тая пущина – топката, че може от нищото да направи нещо. На скромното си стадионче “Крейвън Котидж”, което отвън прилича на огромна конюшня,  Фулъм взе поредната си жертва – 4:1 над Висла (Краков) с нашия юнак Цецо Генков. И ако привидно “Крейвън Котидж” е скапано съоръжение, то чисто футболно той се е превърнал в абсолютно непреодолима и непревземаема крепост. Горките поляци, помъчиха се да се противопоставят, но Фулъм отвя и тях, без да им пука.

 

Върхът на сладоледа бе в 57-ата минута, когато очите на феновете изскочиха от орбитите си, виждайки как Дани Мърфи пуска от фаул хитро към Боби Замора в наказателното поле. Той още по-хитро подава на Анди Джонсън и хоп – 3:1. Фамозно! Чакайте малко, това го могат не само Меси, Шави и Иниеста. А някой беше казал, че англичаните били дървета. Погледнете само головете. Всички бяха вкусни, по-вкусни и от шоколад. Особено първият, в който Дъф сдъвка поляците така, както той си знае. Но третият, батка, си е направо сладкиш, та дрънка!

 

Вижте и статистиката. Фулъм няма загуба у дома в европейските клубни турнири. Който дойде, яде пердах, или в най-добрия си случай си отива само с точица. Помните ли сезон 2009/2010, когато ЦСКА беше в една група в Лига Европа именно с Фулъм. На “Крейвън Котидж” “армейците” за мъничко да си тръгнат също с реми, но не успяха. После, в другите мачове, англичаните, като дадоха газ, няма спиране, та чак до финала. Сигурен съм, че ако финалът не беше в един двубой на неутрален терен, а в два – при разменено гостуване, трофеят нямаше да краси витрината на Атлетико (Мадрид), а да грее при Фулъм.

 

На “Крейвън Котидж” няма мегазвезди, но има богата палитра от мъжаги, техничари, бързаци, импровизатори и рутина, много, много рутина. Има желание, настроение, страховита спортна злоба. Липсва напрежението и пустото му задължение на всяка, ама на всяка цена да победиш. Питайте ги в Ювентус кой е последният голям европейски срам, който са брали? Беше срещу Фулъм в онзи луд сезон. 4:1 беше най-малкото, с което се отърва горката “стара госпожа”. Ама да е само тя, а то... Без значение дали Рой Ходжсън, Марк Хюз или Мартин Йол е начело на тима. Фулъм просто те кара да ръкопляскаш! И да цъкаш с език, докато играчите правят – цък, цък, цък и гооооол! Няма как да не се поклониш пред това скромно лондонско отборче, нали?