Националният отбор на Замбия сензационно спечели Купата на Африканските нации след победа над фаворита Кот д`Ивоар с 8:7 след дузпи, след като в историята имаше два загубени финала (1974, 1994). Поражението на “слоновете” е тежко от психологическа гледна точка, тъй като те не само не загубиха мач на турнира в Екваториална Гвинея и Габон, но и не допуснаха гол. За разлика от пълния със звезди отбор на Кот д`Ивоар, където бяха братята Туре, Дидие Дрогба, Саломон Калу и Жервиньо, селекционерът Ерве Ренар изведе “медните куршуми” до титлата с малко известни играчи.
 
Преди началото на първенството малцина биха казали, че това ще бъде златното поколение на замбийския футбол. Играчите не играят за някакви грандове, а предимно се подвизават в африкански първенства. Петима от футболистите се състезават в шампионата на Замбия, осем са в ЮАР. Пет играчи са в ТП Мазембе от ДР Конго, а халфът Йонас Сакуваха е в суданския Ал Мерейх. Единствено централният нападател Емануел Маюка играе за елитен европейски клуб. 21-годишното острие се подвизава в швейцарския Йънг Бойс. Капитанът Кристофър Катонго и нападателят Джеймс Чаманга се състезават в първенството на Китай, а 20-годишният халф Чисамба Лунгу е част от втородивизионния руски Урал (Свердловск).
 
“В Челси, Барселона, Интер или във всеки европейски гранд могат да избират от милион професионални футболисти и да съберат отбор от таланти. Ако тези играчи не играят като отбор, те не могат да спечелят нищо. Не са важни имената на футболистите. От значение е колективното им представяне. Именно за това ние работим върху това и то ни носи успехи. Това е голямото ни оръжие, нашето асо в ръкава”, заяви селекционерът Ерве Ренар.
 
Ренар до този момент нямаше никакви особени треньорски успехи. През октомври пое за втори път в кариерата си Замбия. Той се държи като приятел с играчите. Радва се на тяхното уважение. Французинът обаче може да гали с перо, но и да бие с пръчка. Преди полуфинала с Гана той демонстрира това и на пресконференцията. На въпрос как се справя със своенравните играчи, той започна да удря с ръка по масата и свистейки заяви: “ДИ-СЦИ-ПЛИНА”. Твърдата му ръка усети полузащитникът Клифърд Муленга, който в течение на турнира бе върнат у дома заради нарушаване на вечерния час. Заедно с Муленга бяха още двама играчи. Те поднесоха своите извинения на Ерве Ренар и останаха в отбора, докато играчът на Блумфонтейн Селтик отказа да стори това.
 
Работата на френския селекционер изигра своята роля в спечелването на Купата на Африканските нации, но най-голямо влияние за това има президентът на Футболната федерация на Замбия Калуша Бвалия. Той е авторът на хеттрик при изненадващата победа на неговия тим с 4:0 над Италия на олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Онова поколение на “медните куршуми” е считано за най-силното във футболната история на 1-1_3.jpgстраната. Или поне така беше до неделя. Краят на силния отбор на Замбия настъпва на 27 април 1993 г., когато самолетът на тима експлоадира във въздуха и пада в океана на път за световна квалификация в Сенегал. 30 пътници и екипажът загиват. От силния отбор на “Чиполополо” оцелява само Калуша Бвалия. По това време той е играч на ПСВ Айндховен и пътува за Дакар от Европа. (на малката снимка Бвалия посещава гробовете на загиналите си съотборници).
 
През 2003 г. Бвалия става селекционер на националния отбор. Той се проваля в опита си да класира тима на Мондиал 2006, като завършва след Того и Сенегал. Въпреки това е назначен за вицепрезидент на федерацията и започва работа по превръщането на представителния отбор в африканска сила. Създава план за развитие. През 2008 г. вече е президент на Федерацията и настоява за запазване на 80% от играчите в тима. Планът на Калуша Бвалия дава резултат. През 2010 г. Замбия за първи път от 1996 г. прескача груповата фаза. Две години по-късно “Чиполополо” е на континенталния връх. Постижението на замбийците вече се сравнява с КЕШ-а на Манчестър Юнайтед от 1968 г., дошъл 10 години след самолетната катастрофа на летището в Мюнхен, отнела живота на 8 играчи от “Бебетата на Бъзби”.
 
“Всичко започна през 2006 г. с един план, който вече даде своя резултат. През 2010 г. стигнахме четвъртфинал и загубихме от Нигерия, но сега вече сме шампиони. Направихме хората в Замбия щастливи. Емоцията от този триумф е различна. В очите има сълзи от радост, но и сълзи от тъга. Те са за онези, които загинаха при катастрофата. Сега вече могат да почиват в мир”, заяви капитанът Кристофър Катонго.
 
Тази сутрин “медните куршуми” отлетяха за родината си, където бяха посрещнати като герои. Тимът на Ерве Ренар излетя с трофея от същото летище в Либревил, на което полетът през 1993 г. презарежда на път за Дакар, за да експлодира във въздуха и да падне в океана минути по-късно...